![]() ![]() Шептежът на сухите листиПо здрач, из алеите глухи, край голите дървье вървях. Ветрецът шумтеше из тях – трепереха листите сухи.
И слушах внимателно аз, та смисъла тайни да сфана на таз епопея от страст, от трепети много набрана.
Що крийше, що думаше там тоз шепот – тъга или радост? Ил плач бе и сбогом на младост? Ил песен, неведома нам?
Ил туй са въздишките страстни, случайно в клонака остали, на влюбени двойки, таз пролет под тия дървета стояли?
София, 1900
![]() ![]() ![]() |