Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]

По здрач, из алеите глухи,

край голите дървье вървях.

Ветрецът шумтеше из тях –

трепереха листите сухи.

И слушах внимателно аз,

та смисъла тайни да сфана

на таз епопея от страст,

от трепети много набрана.

Що крийше, що думаше там

тоз шепот – тъга или радост?

Ил плач бе и сбогом на младост?

Ил песен, неведома нам?

Ил туй са въздишките страстни,

случайно в клонака остали,

на влюбени двойки, таз пролет

под тия дървета стояли?

София, 1900

Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]