напред назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Младувaх...


Младувaх в велико време,

време на борби, живот,

будеше се младо племе,

фърляше се тежко бреме,

чупеше се лют хомот.

 

Младувaх във дни на хали,

буден бях във буден час,

сред възторзи и печали,

сред стремежи, идеали –

пища имаше за нас.

 

Буйна кръв кипеше в жили,

жадна славно да се лей

за неща високи, мили,

работа за млади сили

имаше и шириней.

 

Имаше простори чудни

за борба и за ломеж,

славни цели, спънки трудни.

Вечно нащрек, вечно будни,

знаяхме едно: Напреж!

 

Не се лутахме в смущенье

от измама във съмненье,

от течение в теченье,

от един кумир към друг;

 

не се питахме, унили –

що да чиним с наште сили,

с ум свободен, с млади криле,

де е идеала тук?

 

      *

 

Не в свирепо отрицанье

всичко в родната страна,

не във робско подражанье,

не във чужди знамена,

 

не в реч куха, гръмовита,

не в презренье към трудът,

не в стремеж към празност сита,

не във бягство от дългът,

 

не в туй идеалът твой е,

о стремителна младеж!

Той е славен, ала той е

не в ломене, а в градеж.

 

Зданьето народно, ново –

хала да го не руши –

иска труд, не пусто слово,

здрави мишци и души,

 

иска воля търпелива,

иска твърдост, трезвен ум,

вяра във доброто жива,

жертви, подвизи без шум.

 

Че в минутата сегашна

всичко на теб гледа, виж,

твойта е задача страшна:

бъдещето ти градиш.

 

То ще бъде светло, мрачно –

както го приготвиш ти...

Работи, младеж, юначно,

мъжки, честно работи!

 


напред горе назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух