напред назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Там!


Замених горите чудни,

техни песни и шумтежи

с улиците прашни, людни,

с градските мълви, кипежи.

 

Не без скръб реших се ази

рай планински да напусна,

та в световните талази

ладьята си пак да пусна.

 

И сега – пак срещи стари:

прежните борби, тревоги,

страсти, вихрове, разгари,

умове, дела убоги.

 

Пак усмивки лицемерни,

клюки и коварен шопот,

зависти кат пъкъл черни,

ига, влачени без ропот...

 

Ох, сънувам ви, долини,

вас, подоблачни чукари,

карпи, шумове, пустини,

волен свят, орли-другари!

 

Ох, копнея пак за вази –

горски здрав лъх да поема,

да подфана мойта ази

недочетена поема!

 

София, октомври, 1900

 


напред горе назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух