![]() ![]() Там!Замених горите чудни, техни песни и шумтежи с улиците прашни, людни, с градските мълви, кипежи.
Не без скръб реших се ази рай планински да напусна, та в световните талази ладьята си пак да пусна.
И сега – пак срещи стари: прежните борби, тревоги, страсти, вихрове, разгари, умове, дела убоги.
Пак усмивки лицемерни, клюки и коварен шопот, зависти кат пъкъл черни, ига, влачени без ропот...
Ох, сънувам ви, долини, вас, подоблачни чукари, карпи, шумове, пустини, волен свят, орли-другари!
Ох, копнея пак за вази – горски здрав лъх да поема, да подфана мойта ази недочетена поема!
София, октомври, 1900
![]() ![]() ![]() |