Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]

I

Трус, шум, ехтеж, гръм, трясък, страх!*

Земя с комета се удари,

в небето се пръснa на прах

сред страшни бури и пожари.

Загина тя. Във звездний свод

таз шушка да бръмчи престана,

гори, моря, човек, живот –

изчезна всичко – нищо стана.

Единът Земен дух оста,

един безсмъртен озова се.

В безкрайннй шир и празнота

той дълги векове скита се.

Скита се дълги векове

без път, без орбита, посока,

в рояци мъртви светове,

в нощта на бездната висока.

II

Веднаж бездомний скитен дух

съзря звездица треперлива,

обиколена с пласт въздух,

но глуха, пуста, мълчалива.

И спря на нея уморен

и рече: “Тук ще се заселя!

За силите, що нося в мен,

аз ново царство днес печеля.”

III

И скоро мирната звезда

усети тайно сътресенье:

под страшний напън на труда

живот яви се и движенье.

Разпъпла се човешкий род,

бразди разпраха целините,

полето даде клас и плод,

плувнаха ладий по вълните.

И пaрата проби си друм

през планини, през спънки люти;

изкуство, воля, мишци, ум –

свършиха чудеса нечути.

Бликнaха градове, села,

царствa, цивилизаций нови,

писнaха радости, тегла,

екнaха песни и окови;

гръмнаха сватби и войни,

потекоха вина и кърви,

с блага, успехи, добрини

върнaха се злините първи.

IV

Веднаж създателят велик

насам обърна взор, вниманье,

смутен от толкоз шум и вик

там, дето беше сън, мълчанье.

И дълго смаян той гледa

тоз нов мир, де живот потече,

и таз безименна звезда

земя усмихнат пак нарече.

1 ноември 1899

* Стихотворението е писано по случай предсказаната гибел на земята ни от срещата и́ с комета на 1 ноември 1899.

Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]