Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Днес понятия високи

възпитават се у нази;

чувам проповеди ази

за стремления широки,

за полети на духът,

за блага, права, свобода –

не се чуй, не е на мода

едно нещичко – дългът.

Чувам позиви всечасно

за успех в образованье,

за ламтеж към всепознанье,

към високо и прекрасно;

чувам позив за наука –

дар божествен, – не е чут

само един позив тука:

позив към светия труд.

Сейме жаждата за слава,

вредний яд на суетата,

сейм омразата, враждата

към световний строй, управа;

ненавист у нас вирее

към човека и света.

Едно чувство се не сее:

чувството на любовта.

Всички суети световни

ний заемаме с охота,

с нужди трупаме живота;

наший кръгозор духовни

всеки ден забогатява

със печалби от прогрес...

Едно нещо нам остава

чуждо – чувството за чест.

Дълг, Чест, Милост, Труд упорни –

ето ни лозинки нови,

ето здравите основи

на напредък благотворни!

Нек в душевни си скрижали

да ги впишем, съхраним

и на наште идеали

в първий ред да ги държим!

Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]