напред назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Стогодишнина на Пушкина


Издекламирано при тържеството в „Славянска беседа“ на 29 юни 1899 г.
по случай столетието от раждането на Пушкина

 

 

И ний ведно с Русия великата й слава

празнуваме – поета й празнуваме любим,

и нам душата отклик на радостта й става,

в триумфа й се месим и гордостта й делим.

 

И ние поклон чиним на гения славянски,

на творческата мисъл и ний плетем венец,

пленява и вълнува и нас – деца балкански –

чаровний звук и лира на братския певец –

 

певецът, кой тъй властно омаюва сърцата,

Орфей на чувства благи, любов и красота,

той вля в речта славянска мощ, сладост непозната,

той мирове вълшебни остави на света

 

с потоци от поезья... Столетия ще минат,

а славата му мила сe громка ще ехти,

във любовта народна ще расне исполинът,

с напевите си чудни, с високи си мечти.

 

Привет, земя велика, по шир, по брой, по сила –

по дух велика също – що Пушкина роди:

чело по-славно нивга с венци не си красила,

ни толкоз сладко били са руските гърди!

 


напред горе назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух