напред назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Не съм се питал...


Смути ме мисълта: защо аз драскам тия

небрежни стихове – кой друг ще подели

това, що чувствувам, що казвам и що крия

дълбоко във душа – що мъчи ме, боли?

 

Защо и за кого тез строфи аз наряждам –

ту тихи като стон, ту мощни като бяс?

Уви, туй питане – вината си обаждам –

не съм слагaл до днес пред песента си аз.

 

Кому се ревне тя, кому е тя противна –

не съм питaл. Аз пях, каквото ми се пя:

свобода, красота и таз природа дивна

и бурното море, в душа ми що кипя...

 

И родните съдби, и любовта омайна,

доброто, милостта във наший твърди век...

И може би затуй песнята ми случайна

във хиляди сърца намирала е ек.

 


напред горе назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух