напред назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Да работим!


Да работим! Да работим смело:

с мишци, с нерви, с ръце и със ум;

нек се чуй у нази живо дело,

веселий на работата шум.

 

Да работим! Тази славна дума

нека екне кат камбанен звън,

нека стряска къщата и друма,

нека стресне спящий тежък сън.

 

Да работим! Нека дигнем знаме

с тая дума и вървим напред...

Труд! Спасеньето от робство там е,

идеал е той на новий свет.

 

Да работим! Имаме широки

поприща за славен труд,

бедност няма с него – срам жестоки,

няма стид под неговия скут.

 

Да работим! На бащите наши

добродетелта да продължим,

техний пот почтен да не ни плаши:

всичко ний на тоя пот дължим.

 

Да работим! Мързелът е страшен,

мръсен блуд с живота и с умът!

Мързелът е враг, другар всегдашен

на тегла, съюзник на срамът.

 

Да работим! Няма тук оръжье

по-велико, силно от труда,

само то е вярно и не лъже,

свят ломи, победно е всегда.

 

Да работим дружно и съгласно...

Час изгубен е изгубен век.

На живота във морето бясно

труд е наший Ноевий ковчег.

 

София, 1899

 


напред горе назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух