напред назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]



А то бе близко...


Галбица невидяла,

от обич несъгряна,

тя вехне потъмняла

там някъде в балкана.

 

Мома видях я ази,

пленителна и проста,

съдбата срещна нази

(години има доста).

 

„Бъди честит!“ – тогава

сърце мълвеше ниско.

Аз рекох: „Искам слава!“

А щастьето бе близко.

 

Тъй близко и възможно...

Но ази го пропуснах:

за друг кумир тревожно

в житейский бой се впуснах.

 

И днес, един, копнея,

за оня час мечтая...

А славата? От нея

пелина й само зная.

 

И тя в неволи клети,

невестата, повяна,

тя, нявгашното цвете,

най-красното в балкана.

 

Участье не срещнaла –

чело навела ниско,

за щастье изжадняла –

а то така бе близко!...

 

Костенец, 1900

 


напред горе назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух