![]() ![]() А то бе близко...Галбица невидяла, от обич несъгряна, тя вехне потъмняла там някъде в балкана.
Мома видях я ази, пленителна и проста, съдбата срещна нази (години има доста).
Бъди честит! – тогава сърце мълвеше ниско. Аз рекох: Искам слава! А щастьето бе близко.
Тъй близко и възможно... Но ази го пропуснах: за друг кумир тревожно в житейский бой се впуснах.
И днес, един, копнея, за оня час мечтая... А славата? От нея пелина й само зная.
И тя в неволи клети, невестата, повяна, тя, нявгашното цвете, най-красното в балкана.
Участье не срещнaла – чело навела ниско, за щастье изжадняла – а то така бе близко!...
Костенец, 1900
![]() ![]() ![]() |