Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Галбица невидяла,

от обич несъгряна,

тя вехне потъмняла

там някъде в балкана.

Мома видях я ази,

пленителна и проста,

съдбата срещна нази

(години има доста).

„Бъди честит!“ – тогава

сърце мълвеше ниско.

Аз рекох: „Искам слава!“

А щастьето бе близко.

Тъй близко и възможно...

Но ази го пропуснах:

за друг кумир тревожно

в житейский бой се впуснах.

И днес, един, копнея,

за оня час мечтая...

А славата? От нея

пелина й само зная.

И тя в неволи клети,

невестата, повяна,

тя, нявгашното цвете,

най-красното в балкана.

Участье не срещнaла –

чело навела ниско,

за щастье изжадняла –

а то така бе близко!...

Костенец, 1900

Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]