напред назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Дъб


В голо поле дъб растял високо,

сам полето веселил широко.

 

Пойни птички в шумата му пели,

в пек стада под сянка му лежели.

 

Застарял той. Много рани носи

от стихий, топори по тело си,

 

много клони сухи застърчели,

мощни гърди черви му проели.

 

Застарял. Но дойде пролет мила,

в дъб се буди нова младост, сила:

 

разшуми се, с песни загърмява,

пусто поле пак развеселява.

 

София, 1900

 


напред горе назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух