Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Казаха ми: –   Ти нямаш право

да чувствуваш със глас висок,

мълчи, потай се величаво,

задушвай скръб ил гняв жесток.

Ти нямаш право дял да вземаш

в вълненьята на грешний свет:

всяк има мненье –   ти да немаш,

       защото си поет.

Неправда, зло ли тук върлува –

мълчи, оставай си в покой.

От всичко, дето нас вълнува,

далеко и високо стой.

От жизнените битки бягай –

това да ти е свет завет, –

на удари се не излагай,

       защото си поет.

Тресе ли се от плач страната,

сълзи ручат ли и кръвта –

до твойта песен фърковата

да не достига горестта.

Живей, лети, мечтай високо,

чуждей се от живота клет,

недей вика: „Скърбя дълбоко!“ –

       защото си поет.

Казаха ми го те на здраво:

– На твойта дарба правим чест;

но убежденье – криво, право –

не трябва ти да имаш днес.

На музи жрец –   ти стой си в храма,

кат камък твърд, студен кат лед,

друг има сърце –   в теб да няма.

       защото си поет.

София, 1900

Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]