![]() ![]() Защото си поетКазаха ми: – Ти нямаш право да чувствуваш със глас висок, мълчи, потай се величаво, задушвай скръб ил гняв жесток. Ти нямаш право дял да вземаш в вълненьята на грешний свет: всяк има мненье – ти да немаш, защото си поет.
Неправда, зло ли тук върлува – мълчи, оставай си в покой. От всичко, дето нас вълнува, далеко и високо стой. От жизнените битки бягай – това да ти е свет завет, – на удари се не излагай, защото си поет.
Тресе ли се от плач страната, сълзи ручат ли и кръвта – до твойта песен фърковата да не достига горестта. Живей, лети, мечтай високо, чуждей се от живота клет, недей вика: Скърбя дълбоко! – защото си поет.
Казаха ми го те на здраво: – На твойта дарба правим чест; но убежденье – криво, право – не трябва ти да имаш днес. На музи жрец – ти стой си в храма, кат камък твърд, студен кат лед, друг има сърце – в теб да няма. защото си поет.
София, 1900
![]() ![]() ![]() |