напред назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Височайшите


Из небесния шир,

над подоблачний мир,

сив орел стреловит

фърка някъде сам,

всеки връх снеговит

той запитва оттам:

 

“Горди връх, що мечтайш?”

 

– Ах, ти искаш да знайш?

Спомням бурните дни

на борби, кръвнини,

страшний рев, гръм и вой,

из които бликнa

нов живот в таз страна –

и пожари безброй...

Техний бляск и сега

ми лъщи по снега.

И треперя аз цял

от възторг и печал.

“Кой си ти?”

– Юмрукчал.

 

“Що мечтайш, див гранит,

в небесата забит?”

 

– Взирам се удивлен:

там в полето под мен,

в град престолен шумящ.

Там бий пулса трептящ

на един цял народ,

блика буен живот;

там се сили берат,

тамо криле растат

за борби, за летеж,

тътне викът: Напреж! –

под бодрящий ми лъх.

“Кой си ти?”

– Черни връх.

 

“Що мечтайш, исполин,

планински властелин?”

 

– С тайни блянове, да,

аз обзет съм всегда.

 

Най-насред, най-висок,

имам глед най-широк

въз земи, върхове –

от море до море –

в старини, векове,

в кои славата гре...

На грядущето аз

гледам в тайний простор,

на славянский талаз

величавий напор.

Тайни чудни узнах,

съдби чудни видях.

“Кой си ти?” –

– Мусаллах!

 

“Що мечтайш, великан?”

 

– Великан – окован.

Виж го: чер ми снега,

чер – от мойта тъга;

чуй потоци ми ти

как надолу бучат –

мойте сълзи ручат;

как лесът ми шепти

във зори и по здрач –

тоя шепот е плач.

Аз навред гледам роб,

сам стърча като гроб

в свят, де мъки цъфтят,

де вериги звънтят

и под мойто небе

радост йощ не запе.

“Кой си ти?”

– Елтепе!*

 

София, 1900

 


* Старото име на връх Вихрен.

 


напред горе назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух