напред назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Философия на съзвучията


Съдбата има две тегла:

на тоз – блага от люлка, а другиму – тегла.

 

*

 

Пожарът е ужасен в изсъхнали гори;

по-страшен е в душата, от завист що гори.

 

*

 

Животът е пребръз и къс;

но той от вечността е къс.

 

*

 

На жизнений пир, във жизнений бой

нито се упивай, нито се пък бой.

 

*

 

Безполезната твар –

на природата товар.

 

*

 

В вълните бесни на бурливий мир

единът гроб ни дава завет, мир.

 

*

 

На любовта кръста е тежък и лек.

Честит кому носи тя с болката лек.

 

*

 

Дарба без свой образ, цвят –

пролет е без цвят.

 

*

 

От мъх не става свила, ни от лопата вила,

ни от шантанската певачка вила.

 

*

 

Жената е отрова или мед:

тесто – когато люби, кога не люби – мед.

 

*

 

Борец не е същ, човек не е цел,

който мре без нужда и живей без цел.

 

*

 

Глупецът е дързък, над всичко се смее

но само да мисли не смее.

 

*

 

От глад по-страшна сила познавате ли вий?

Той праща в небесата орела да се вий,

в ужасний лев той рика, в настръхналий вълк вий

 

*

 

Бери във младост рози, не се май:

декември дебне подир май.

 

*

 

Полето тегли от слана, от суша, град:

порокът ги заменя в шумний град.

 

*

 

Сганта си идола днес слави, сочи с пръст:

той в гроба легне ли – не чуйш ни „Лека пръст!“

 

*

 

Смъртта ни дава почек, къс ил дълг:

но фалименти няма – плаща се тоз дълг.

 

*

 

Велико щастье – речи няма.

Велика скръб е няма.

 

*

 

Мръсен вестник смрадовете из сметта отравя:

той със тях живее – другите отравя.

 

*

 

Не се бой, че ножът в роба се завира:

само над огъня водата завира.

 

*

 

Човекът е такъв: в море копней за суша,

в бездъждие – за град, в потопен дъжд за суша.

 

*

 

Волът рекъл: Не работя, не плета, не шия:

аз блажен съм! – А ярема? – Той ми е гердан на шия.

 

*

 

Тиран кога те гали и с благи думи котка,

не вярвай: мишка дебне замъркалата котка.

 

*

 

Поет! Великий автор – природата – зачитай.

Във книгата и́ често се зачитай!

 

*

 

Със камък ги безумно не лучи –

а грей се на сълнечните лучи.

 

*

 

Пълний джеб не вярва продраното сито:

всичките са сити за гърлото сито.

 

*

 

Река поройна нивите топи.

Любов лудешка силите топи.

 

*

 

На мирна съвест и на млада връст

широко, ясно е навръст.

 

*

 

Впуснеш ли се в бой със злото ти из нашите земи,

с чизми тръгвай и с тояга и амонияк земи.

 

*

 

Изгубил дружка славей за песен пo рани́,

сърцето пo е звучно, любов кое рани́.

 

*

 

Ум убог у мъж със силен стан –

сe едно без прежда гиздав стан,

без войници стан.

 

*

 

Добро е, кат герой за битки меча точи;

по-харно е да гледаш невеста млин да точи.

 

*

 

Към синий свод стреми се всеки земен син;

а сводът е във всяк момински поглед син.

 

*

 

Сърце, което ревност в прегръдките си мачка,

е плъх трептящ и кървав под ноктите на мачка.

 

*

 

Залягай да си вещ,

избягвай да си вещ.

 

*

 

Разбойникът с корона – крал.

Без нея – просто крал.

 

*

 

Вол търпи остена кротко – с яките рога и жили.

Тях осата няма ги, а жили.

 

*

 

Глупостта е злобно куче: щом чуй лай –

лай.

 

*

 

Думат, че сам господ царя цар помазва.

Кой знай... Пo е вярно, царят че света помазва.

 

*

 

Умний за добро и зло е вреден;

глупият е само вреден.

 

*

 

Там, де има труд и сговор, има в всичко спор.

Този спор обичам, а не руский „спор“.

 

*

 

Помежду цар и роб, богат и нищ, паднали, прави,

едната смърт тук разлика не прави.

 

*

 

Не златен клас, а трън се вади

из нивата, която пот не вади.

 

*

 

Злодеят се мъчил да бъде мил:

да стане бял, арапинът се мил.

 

*

 

За оня свет – мъж свет;

мъж светъл – за тоз свет.

 

1900

 


напред горе назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух