|
Философия на съзвучиятаСъдбата има две тегла: на тоз – блага от люлка, а другиму – тегла.
*
Пожарът е ужасен в изсъхнали гори; по-страшен е в душата, от завист що гори.
*
Животът е пребръз и къс; но той от вечността е къс.
*
На жизнений пир, във жизнений бой нито се упивай, нито се пък бой.
*
Безполезната твар – на природата товар.
*
В вълните бесни на бурливий мир единът гроб ни дава завет, мир.
*
На любовта кръста е тежък и лек. Честит кому носи тя с болката лек.
*
Дарба без свой образ, цвят – пролет е без цвят.
*
От мъх не става свила, ни от лопата вила, ни от шантанската певачка вила.
*
Жената е отрова или мед: тесто – когато люби, кога не люби – мед.
*
Борец не е същ, човек не е цел, който мре без нужда и живей без цел.
*
Глупецът е дързък, над всичко се смее но само да мисли не смее.
*
От глад по-страшна сила познавате ли вий? Той праща в небесата орела да се вий, в ужасний лев той рика, в настръхналий вълк вий
*
Бери във младост рози, не се май: декември дебне подир май.
*
Полето тегли от слана, от суша, град: порокът ги заменя в шумний град.
*
Сганта си идола днес слави, сочи с пръст: той в гроба легне ли – не чуйш ни Лека пръст!
*
Смъртта ни дава почек, къс ил дълг: но фалименти няма – плаща се тоз дълг.
*
Велико щастье – речи няма. Велика скръб е няма.
*
Мръсен вестник смрадовете из сметта отравя: той със тях живее – другите отравя.
*
Не се бой, че ножът в роба се завира: само над огъня водата завира.
*
Човекът е такъв: в море копней за суша, в бездъждие – за град, в потопен дъжд за суша.
*
Волът рекъл: Не работя, не плета, не шия: аз блажен съм! – А ярема? – Той ми е гердан на шия.
*
Тиран кога те гали и с благи думи котка, не вярвай: мишка дебне замъркалата котка.
*
Поет! Великий автор – природата – зачитай. Във книгата и́ често се зачитай!
*
Със камък ги безумно не лучи – а грей се на сълнечните лучи.
*
Пълний джеб не вярва продраното сито: всичките са сити за гърлото сито.
*
Река поройна нивите топи. Любов лудешка силите топи.
*
На мирна съвест и на млада връст широко, ясно е навръст.
*
Впуснеш ли се в бой със злото ти из нашите земи, с чизми тръгвай и с тояга и амонияк земи.
*
Изгубил дружка славей за песен пo рани́, сърцето пo е звучно, любов кое рани́.
*
Ум убог у мъж със силен стан – сe едно без прежда гиздав стан, без войници стан.
*
Добро е, кат герой за битки меча точи; по-харно е да гледаш невеста млин да точи.
*
Към синий свод стреми се всеки земен син; а сводът е във всяк момински поглед син.
*
Сърце, което ревност в прегръдките си мачка, е плъх трептящ и кървав под ноктите на мачка.
*
Залягай да си вещ, избягвай да си вещ.
*
Разбойникът с корона – крал. Без нея – просто крал.
*
Вол търпи остена кротко – с яките рога и жили. Тях осата няма ги, а жили.
*
Глупостта е злобно куче: щом чуй лай – лай.
*
Думат, че сам господ царя цар помазва. Кой знай... Пo е вярно, царят че света помазва.
*
Умний за добро и зло е вреден; глупият е само вреден.
*
Там, де има труд и сговор, има в всичко спор. Този спор обичам, а не руский спор.
*
Помежду цар и роб, богат и нищ, паднали, прави, едната смърт тук разлика не прави.
*
Не златен клас, а трън се вади из нивата, която пот не вади.
*
Злодеят се мъчил да бъде мил: да стане бял, арапинът се мил.
*
За оня свет – мъж свет; мъж светъл – за тоз свет.
1900
|