напред назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Избягах от света и от борбата...


Избягах от света и от борбата,

от людский глъч и шум

и рекох: – Душо, гълтай тишината!

Почивай си, мой ум!

 

И казах на сърцето: – Пей тук, братко,

с планинския хор пей:

каквото имаш – горко или сладко, –

свободно си излей.

 

Но чух веднъж и тримата смутени

мълвяха: – Тук е благодат

и мир; но ний за мир не сме родени,

нас тегли наназад.

 

Ламтим да плувнем пак в шума световни,

да любим, да кипим...

Неволите и страстите вековни

със всички да делим.

 


напред горе назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух