Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Избягах от света и от борбата,

от людский глъч и шум

и рекох: – Душо, гълтай тишината!

Почивай си, мой ум!

И казах на сърцето: – Пей тук, братко,

с планинския хор пей:

каквото имаш – горко или сладко, –

свободно си излей.

Но чух веднъж и тримата смутени

мълвяха: – Тук е благодат

и мир; но ний за мир не сме родени,

нас тегли наназад.

Ламтим да плувнем пак в шума световни,

да любим, да кипим...

Неволите и страстите вековни

със всички да делим.

Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]