![]() ![]() Белоградчишките скалиI
Глави на вкаменени великани, безмълвни сфинксове, титани прави, загледани в небето замечтани – о карпи, чуда редки, величави
на мирозданьето, мечти гранитни гигантски вцвръстени и вековечни, аз взирам се в захлас, мечтател скитни, във ваший тайнствен рой, покой безпечни.
И чини ми се, че чета във вази на вековете тайните загадки, на времето летежа, във талази безследно минал над чела ви гладки.
II
В полите на гигантите безгласни, във чийто дупки гълъбите гукат, пасе си стадо; агънца безстрастни играят; нейде крави мукат.
Внезапно там овчарче с лик опален от слънце лекичко се закатери по щърбите на истукана скален, на върха спря се и ръце разпери.
Ръце разпери и с гърди пияни от въздух и свобода нещо ви́кна: трепнa роякът неми великани и ехото му десет пъти кликна.
III
Залезе слънце. Месецът изгрява. Под златний му светлик, в мирът поднебни тълпата великани оживява, добива странни образи вълшебни:
чудовища, страшила баснословни неземни, чужденци на битието, порастват още, чудни и страховни, рисувайки си сенките в небето!
И мощно диша в нощното сиянье суровий хор на тез колоси чудни и сякаш в общий сън, във общото мълчанье еднички те не спят, едни са будни!
Белоградчик, 1910
![]() ![]() ![]() |