напред назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Рилският пън


Ох, не го гледайте, че ням е пън.

Умрял гигант – той йоще диша; будни

гърди му са и тихият му сън

е пълен с призраци велики, чудни.

 

Той вижда бори исполински, Царев връх

с легенда си в лазура се издига;

гори вековни, чуки царствени – и лъх

чаровен, млад от рилский мир му стига.

 

И чини му се, чува ека див

на речний гръм, шумът на лесовете

зелени – и в тях сам шумти, клонлив...

Почтете бляна му, шум не правете!*

 


* Стихове, издълбани на мраморната плоча, залепена на побитий двореца боров пън, докаран от Рила.

 


напред горе назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух