![]() ![]() Картина първаВ недрата на Рила. Поляна сред борова гора. В дъното – езеро, а над него снежни върхове, залени с румен блясък от заходящето слънце. Чува се далечна песен от женски гласове: „Запретни, Вело моме, бели ръкави. Песента се приближава. Влизат отдясно куп самовили в бели ризи, увенчани с цветя.
Първа самовила
Пяхме, играхме доста, сестрици, тук да направим сладка почивка. Слънце преваля зад планините и въз тях мята златна покривка.
Как е чудесна, как е прекрасна нашата райска земя, сестрици! Скоро ще светне златният месец, ще да затрепкат златни звездици.
И тогаз пак ще песен подфанем и ще играем, другарки мили: с песни живеят млади русалки, с хорото дишат хубави вили.
С мъки са пълни палати, хижи – ние сме само в света честити, в наште дъбрави не влазят грижи, с смехове гоним скръбта, тъгите.
Втора самовила
Да, ний свободни сме царици във нашето свободно царство. В чаровний мир на тез балкани не иде злоба, ни коварство.
От песни и игри, и радост тъчат се наште дни и нощи, чело ни грей от вечна младост, какво е зло, не знаем йоще.
Цветята наште са другарки, небето нашта е заслона, не си меняваме живота за никаква в света корона.
Третя самовила
От цветята ароматни пó сме красни, обичливи, от орела в небесата – по-свободни, горделиви.
За летежа ни чудесни няма пречки, ни пространство, вечни скитници – ний вред сме сé домá – не знаем странство.
Във дън морските талази берем скъпи раковини и до звездните елмази фърчим в небесата сини.
Ала без любов и песни ний не бихме час живели, както птиците небесни без въздуха – тъй не е ли?
Върховете на планината ги покрива сумрак.
Първа самовила
Слънцето зайде, сестрици. В потъмнелий свод небесни месечко се пак показва, час дойде за нови песни. (Взира се надясно.)
Но там, гледам, иде дружка, хубава мома Цветана. Вижте как е уморена, уморена и засмяна.
Влиза една нова вила.
Вилата (Цветана)
Вест радостна ви нося, мили: при дивна Витоша, в София, зарана празник светъл има – да идем тамо всички ния.
Там храм ще се прослави красен на песни и игри вълшебни, де всичките души човешки наслада черпят, лек врачебни;
де влюбените ще да плачат, де тъжните ще се разсмиват, отде поток зари светливи в души, сърца ще се разливат;
храм на наслада и на мъдрост, храм на изкуството чаровно, де всички жажди ще намират жив извор с питие духовно.
Първа самовила
В българската ли столица, в тоя шумен, красен град, дето златен лъв се вее над един светлив палат?
Всички, всички ще да идем с здравец и цветя в косите, храма красни за да видим на песни́те и игрите;
да потупат нам сърцата със сърцето на народа, да делиме радостта му – нали сме от съща рода?
Останалите самовили (радостно)
Всички, всички там, сестрички!
Луната осветлява таинствено дъбравата, езерото и снежните върхове.
Втора самовила
Златний месечко изгрея върху нощната омая. Там във езерото светло час за къпане настая.
Но да викнем, дружки сладки, песента любима наша: месечко ще да ни слуша, славеят ще ни приглаша.
Запяват и се изгубват зад дънерите. Един кавал с мелодичен глас приглаша отнякъде. Завесата бавно се спуща.
![]() ![]() ![]() |