напред назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Картина първа


В недрата на Рила. Поляна сред борова гора. В дъното – езеро, а над него снежни върхове, залени с румен блясък от заходящето слънце.

Чува се далечна песен от женски гласове: „Запретни, Вело моме, бели ръкави“. Песента се приближава. Влизат отдясно куп самовили в бели ризи, увенчани с цветя.

 

Първа самовила

 

Пяхме, играхме доста, сестрици,

тук да направим сладка почивка.

Слънце преваля зад планините

и въз тях мята златна покривка.

 

Как е чудесна, как е прекрасна

нашата райска земя, сестрици!

Скоро ще светне златният месец,

ще да затрепкат златни звездици.

 

И тогаз пак ще песен подфанем

и ще играем, другарки мили:

с песни живеят млади русалки,

с хорото дишат хубави вили.

 

С мъки са пълни палати, хижи –

ние сме само в света честити,

в наште дъбрави не влазят грижи,

с смехове гоним скръбта, тъгите.

 

Втора самовила

 

Да, ний свободни сме царици

във нашето свободно царство.

В чаровний мир на тез балкани

не иде злоба, ни коварство.

 

От песни и игри, и радост

тъчат се наште дни и нощи,

чело ни грей от вечна младост,

какво е зло, не знаем йоще.

 

Цветята наште са другарки,

небето нашта е заслона,

не си меняваме живота

за никаква в света корона.

 

Третя самовила

 

От цветята ароматни

пó сме красни, обичливи,

от орела в небесата –

по-свободни, горделиви.

 

За летежа ни чудесни

няма пречки, ни пространство,

вечни скитници – ний вред сме

сé домá – не знаем странство.

 

Във дън морските талази

берем скъпи раковини

и до звездните елмази

фърчим в небесата сини.

 

Ала без любов и песни

ний не бихме час живели,

както птиците небесни

без въздуха – тъй не е ли?

 

Върховете на планината ги покрива сумрак.

 

Първа самовила

 

Слънцето зайде, сестрици.

В потъмнелий свод небесни

месечко се пак показва,

час дойде за нови песни.

(Взира се надясно.)

 

Но там, гледам, иде дружка,

хубава мома Цветана.

Вижте как е уморена,

уморена и засмяна.

 

Влиза една нова вила.

 

Вилата (Цветана)

 

Вест радостна ви нося, мили:

при дивна Витоша, в София,

зарана празник светъл има –

да идем тамо всички ния.

 

Там храм ще се прослави красен

на песни и игри вълшебни,

де всичките души човешки

наслада черпят, лек врачебни;

 

де влюбените ще да плачат,

де тъжните ще се разсмиват,

отде поток зари светливи

в души, сърца ще се разливат;

 

храм на наслада и на мъдрост,

храм на изкуството чаровно,

де всички жажди ще намират

жив извор с питие духовно.

 

Първа самовила

 

В българската ли столица,

в тоя шумен, красен град,

дето златен лъв се вее

над един светлив палат?

 

Всички, всички ще да идем

с здравец и цветя в косите,

храма красни за да видим

на песни́те и игрите;

 

да потупат нам сърцата

със сърцето на народа,

да делиме радостта му –

нали сме от съща рода?

 

Останалите самовили (радостно)

 

Всички, всички

там, сестрички!

 

Луната осветлява таинствено дъбравата, езерото и снежните върхове.

 

Втора самовила

 

Златний месечко изгрея

върху нощната омая.

Там във езерото светло

час за къпане настая.

 

Но да викнем, дружки сладки,

песента любима наша:

месечко ще да ни слуша,

славеят ще ни приглаша.

 

Запяват и се изгубват зад дънерите. Един кавал с мелодичен глас приглаша отнякъде. Завесата бавно се спуща.

 


напред горе назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух