напред назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Картина втора


Тъмен вечерен час. Сцената представлява мястото в Софийската градска градина, дето е шадраванът. Полукръгът от акации и брястове, с пожълтели от есента листа, се осветлява от електрически лампи. В дъното, през вършето на дървесата, се виждат двете кули и купола на театра. Оркестърът свири народни мотиви в продължение на няколко минути. През това време влазят в полукръга българи и българка от разни краища на България: мизийци, тракийци, македонци, с най-хубавите си местни носии, и се задрависват весело. Дохождат след малко самовилите и русалките и се спират извън купа. Влазя един старец гуслар с гусла в ръка. Оркестърът млъква.

 

Гусларят

 

Сбирайте се, булки млади,

момци, старци белобради,

от бял Дунав, от син Вардар,

от Балкан и от Родопи.

Сърце старо пей от радост,

сякаш връщам се във младост.

Що не са видели тия

бели власи на главата?

Пусти мъки и робия:

плач в горите и полята,

в плач прекарвахме живота,

плач и в радост ни дружеше,

в плач ний теглехме хомота,

плач и песнята ми беше!

Плачеха и тия струни

и въздишаха под лъка,

като зимните фъртуни –

от неволя и от мъка...

Ех, помнил ни господ вишни:

прах стори тирани хищни!

Слава, слава на Русия,

на царицата славянска:

днес народ сме волен ния

чрез десницата й гигантска.

Много аз видях, изпатих,

но и турците изпратих...

Видях робството народно,

видях времето свободно

и сърце от радост плаче.

Ех, да мра ми се не рачи.

Нека влезна в тая красна

сграда, па тогаз да гасна!

(Обръща се към вилите.)

 

Елате тука,

девойки мили,

в нас се смесете,

хубави вили.

 

От вас ни лъха

дух на свобода,

мирис от здравец,

ширът на свода.

 

В песни си вази

спомнял съм често,

във тоз палат е

вашето место.

 

Вий сте родени

за песни благи.

Добре дошли ни,

гостенки драги.

 

Вилите се смесват засмени с народа. Булките и момите се ръкуват с тях. През това време оркестърът свири мелодични народни мотиви.

Отдясно влазят пет музи в класически облекла. Оркестърът млъква.

 

Първа самовила (на музите)

 

Привет на вас, девици странни,

на наший празник мили гости.

Здрависвам ви, сестри желани,

със чувства искрени и прости.

 

Първата от музите

 

Сполай ви, дружки драголибни,

на ваший поздрав чист, сърдечен.

Дойдохме ви и ний на гости

от нашия предел далечен,

 

участие да вземем близко

във празника на светлината,

в кой храм ще се открива сяен

на истината, красотата.

 

Изкуството е дар божествен

за человешкий род и слава,

народите велики прави,

сърцата облагородява;

 

изкуството е дар върховен,

то сила крие всемогъща,

в живота лей наслада скъпа,

безсмъртен смъртния превръща;

 

изкуството другар е вечен

на всяк напредък, всяко щастье,

под неговия лъх любовен

духът човечески порасте.

 

И тука, в дивните Балкани,

приюти нявга за Орфея,

то в изблик млад, с чаровна сила

зацъфна, завиря, загрея.

 

И драго ни е да се смесим

в тоз рядък празник ваш домашни

на светлината, красотата –

тям жрици ние сме всегдашни.

 

Гусларят (към музите)

 

Добре дошли, девойки,

привет от стар гусларин,

с вас празника ни става

по-друг и лучезарен.

 

Със вилите балкански

вий, вили на Елада,

изпълняйте с духа си

светинята ни млада.

 

Вий всички сте небесни,

от божеска порода,

от изворите пийте

на чистата природа.

 

(Взира се надясно.)

 

Но кой е този ангел

прекрасен и вълшебен,

що иде къмто нас

в тоз радостния час?

 

Всички гледат надясно.

 

Из въздуха се появява летящ ангел във вид на млада богиня със златиста коса, в леко бяло облекло, с крила на рамената. Една широка трицветна лента с национални цветове минава през гърдите му.

 

Втора самовила

 

Тоз ангел е Геният на България!

 

Третя самовила

 

Геният, Геният на България! И той при нас.

О, с какво небесно вдъхновение грее челото му!

 

Гусларят (сваля шапката)

 

Кланяйте се всички!

 

Множеството се кланя ниско

 

Геният на България

 

Привет на вас! (Отлетява полека наляво.)

 

Първата самовила

 

Сестрици, да идем да го поздравим, лучезарния!

Вилите и музите излазят отляво.

 

Гусларят

 

Часът е близко за тържеството. Народният театър ще

се открие. Моми, юнаци, играйте, велик е час.

 

Оркестърът засвирва едно българско хоро. Момите се фащат и заиграват. След малко шест двойки от моми и момци заиграват прекрасните модернизирани ръченици. Играта трае около десетина минути, а завесата бавно се спуща.

 


напред горе назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух