напред назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Картина третя


Апотеоза

 

Площадът пред Народния театър, озарен отвън феерически от разноцветни бенгалски огньове. Прозорците на театра са силно осветлени отвътре. На фронтона се развяват български знамена. Народът се трупа отляво и отдясно, развява пряпорци. На стъпалата пред зданието са наредени вилите и музите. На най-горното стъпало и по-високо от тях стои България неподвижна, горда и величава, с корона на глава и държаща скиптър:

 

Геният на България (появява се отляво във въздуха с венец в дясна ръка)

 

Поздрав, български народе!

Поздрав, родино свещена,

чудна земльо, райска земльо,

с всички дарове дарена.

 

Поздрав, племе силно, младо,

във тегли́лата калено,

за съдби велики, нови

от небето назначено.

 

От пет века, твой хранител,

твой другар в беди, в окови,

ази бдях над твойто чело,

ангел твой през дни сурови.

 

Аз крепил съм твойте сили,

аз сгревáл съм твойта вяра,

да не паднеш в безнадеждност

ти на кръста си под твара.

 

На чедата ти сиротни

вливах огън във сърцата,

буйни сили аз им вливах,

дух юнашки за борбата;

 

дух юнашки за свобода

и за жертви благородни...

И видях, видях, видях ги

твойте планини свободни.

 

Закипя живот бурливи,

бликнаха стремежи млади,

чудеса от труд и воля

в устрем творчески създаде.

 

Робский мъртъв сън смени го

дух горещ, велики чувства.

Зацъфтяха в пищна буйност

дарби, знания, изкуства.

 

И тоз паметник прекрасен

и величествен, и славен,

плод на твоя дух и жертви,

сред столицата изправен,

 

нов залог е за успеха,

за разцвета твой духовен –

на изкуство и идеи,

на лучи олтар върховен.

 

(Обръща се към България.)

 

Поздрав, нова Българио,

геният ти поздравлява

твоя празник идеален:

слава, слава, слава!

 

Геният издига венец над главата на България. Отгоре вали дъжд от цветя. Народът ръкоплещи и прекланя знамената пред България. Оркестърът свири Шуми Марица. Завесата се спуща бавно.

 

Август, 1906

 


напред горе назад Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух