![]() ![]() Картина третяАпотеоза
Площадът пред Народния театър, озарен отвън феерически от разноцветни бенгалски огньове. Прозорците на театра са силно осветлени отвътре. На фронтона се развяват български знамена. Народът се трупа отляво и отдясно, развява пряпорци. На стъпалата пред зданието са наредени вилите и музите. На най-горното стъпало и по-високо от тях стои България неподвижна, горда и величава, с корона на глава и държаща скиптър:
Геният на България (появява се отляво във въздуха с венец в дясна ръка)
Поздрав, български народе! Поздрав, родино свещена, чудна земльо, райска земльо, с всички дарове дарена.
Поздрав, племе силно, младо, във тегли́лата калено, за съдби велики, нови от небето назначено.
От пет века, твой хранител, твой другар в беди, в окови, ази бдях над твойто чело, ангел твой през дни сурови.
Аз крепил съм твойте сили, аз сгревáл съм твойта вяра, да не паднеш в безнадеждност ти на кръста си под твара.
На чедата ти сиротни вливах огън във сърцата, буйни сили аз им вливах, дух юнашки за борбата;
дух юнашки за свобода и за жертви благородни... И видях, видях, видях ги твойте планини свободни.
Закипя живот бурливи, бликнаха стремежи млади, чудеса от труд и воля в устрем творчески създаде.
Робский мъртъв сън смени го дух горещ, велики чувства. Зацъфтяха в пищна буйност дарби, знания, изкуства.
И тоз паметник прекрасен и величествен, и славен, плод на твоя дух и жертви, сред столицата изправен,
нов залог е за успеха, за разцвета твой духовен – на изкуство и идеи, на лучи олтар върховен.
(Обръща се към България.)
Поздрав, нова Българио, геният ти поздравлява твоя празник идеален: слава, слава, слава!
Геният издига венец над главата на България. Отгоре вали дъжд от цветя. Народът ръкоплещи и прекланя знамената пред България. Оркестърът свири Шуми Марица. Завесата се спуща бавно.
Август, 1906
![]() ![]() ![]() |