Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Апотеоза

Площадът пред Народния театър, озарен отвън феерически от разноцветни бенгалски огньове. Прозорците на театра са силно осветлени отвътре. На фронтона се развяват български знамена. Народът се трупа отляво и отдясно, развява пряпорци. На стъпалата пред зданието са наредени вилите и музите. На най-горното стъпало и по-високо от тях стои България неподвижна, горда и величава, с корона на глава и държаща скиптър:

Геният на България (появява се отляво във въздуха с венец в дясна ръка)

Поздрав, български народе!

Поздрав, родино свещена,

чудна земльо, райска земльо,

с всички дарове дарена.

Поздрав, племе силно, младо,

във тегли́лата калено,

за съдби велики, нови

от небето назначено.

От пет века, твой хранител,

твой другар в беди, в окови,

ази бдях над твойто чело,

ангел твой през дни сурови.

Аз крепил съм твойте сили,

аз сгревáл съм твойта вяра,

да не паднеш в безнадеждност

ти на кръста си под твара.

На чедата ти сиротни

вливах огън във сърцата,

буйни сили аз им вливах,

дух юнашки за борбата;

дух юнашки за свобода

и за жертви благородни...

И видях, видях, видях ги

твойте планини свободни.

Закипя живот бурливи,

бликнаха стремежи млади,

чудеса от труд и воля

в устрем творчески създаде.

Робский мъртъв сън смени го

дух горещ, велики чувства.

Зацъфтяха в пищна буйност

дарби, знания, изкуства.

И тоз паметник прекрасен

и величествен, и славен,

плод на твоя дух и жертви,

сред столицата изправен,

нов залог е за успеха,

за разцвета твой духовен –

на изкуство и идеи,

на лучи олтар върховен.

(Обръща се към България.)

Поздрав, нова Българио,

геният ти поздравлява

твоя празник идеален:

слава, слава, слава!

Геният издига венец над главата на България. Отгоре вали дъжд от цветя. Народът ръкоплещи и прекланя знамената пред България. Оркестърът свири Шуми Марица. Завесата се спуща бавно.

Август, 1906

Обратно към: [Под нашето небе][Иван Вазов][СЛОВОТО]