Обратно към: [Иван-Александър][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Късо време след излазянето на царицата из манастира един млад болярин слезна от коня си пред манастирската вратня. Той беше хубавец, с черна, къдрава коса, с горда осанка на царедворец, облечен със синя кадифена дреха. На бедрото му се люшкаше меч. Той подаде на слугата си повода на коня и влезе в двора.

Току в това време и госпожа Дария излазяше из черква, дето се бе молила за царицата. Той приближи до нея, поздрави я с поклон и й целуна почтително десницата. Тя го благослови.

– Бабо Дарио, какво става с нея? – попита той с голямо безпокойство в тъжния поглед.

– Света Богородица да ти дава сила да потърпиш още. Дорослава е все тъй... Днес е петия ден, откак се намира на покаяние и под моята грижа.

Младият болярин въздъхна.

– И все не иска да се вразуми?

– Демонът е още силен в нея, Георге. Но нашите молитви ще го победят.

– Мога ли да я видя?

– Не бива, не бива още – избъбра строго старицата.

– Аз те моля, бабо госпожо, ти знаеш как я обичам.

– Ти ще я развълнуваш изново. Тя има нужда от тишина душевна. Иди си, болярино. Тука мъже не обичам да се мяркат често.

Боляринът имаше отчаяно лице. Дария го изгледа съжалително.

– Жално ми е за тебе, синко. Но такива са времената... Толкова други души днес станаха плячка на лъжепророците и на дявола. Но най ми е жалко за твоята невяста. Толкова млада, толкова хубава... Иди запали свещ в черква, па си иди.

Игуменката с тия думи се отдалечи.

– Бабо госпожо, поздрави я от мене – извика боляринът с глас, в който имаше плач. Игуменката му направи само знак с ръка. Тогава той с клюмнала глава влезе в черквата. След малко излезе в нартиката, гологлав, като се кръстеше още. Дворът сега беше празен, калугериците бяха се прибрали в килиите си. Един паун изпущаше своя раздирателен крясък там. Боляринът се запъти към вратнята, устремявайки плахо очи към една килия наляво с малко прозорче. Внезапно оттам се чу една духовна песен от тънък женски глас. Той побледня, хвана се за главата с изражение на дълбока горест, па бързо изскокна.

Слугата му подведе коня.

Обратно към: [Иван-Александър][Иван Вазов][СЛОВОТО]