Обратно към: [Иван-Александър][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Александър прие Теодосия с особена почит в Царевец.

– Пречестний отче Теодосие – каза му той, след като го покани да седне при него, – твоето велико усърдие за доброто на светата ни църква ме радва. Ти си един от стълповете й. Как отиват учениците твои?

– Благодаря на всевишнаго, учат се прилежно на българска грамота и се готвят за светото си послание с искрена любов и вяра – отговори Теодосий.

Александър приказва дълго с него за състоянието нуждите на църквата, за еретическите лъжеучители, за ересите, що напредваха в царството, и слуша с внимание мъдрите мерки, що препоръчваше Теодосий.

– Не намирам още, отче, за благоразумно да дразня тия проклетници, които имат толкова привърженици... Имам нужда от мир в царството, за да мога да отблъсна опасни врагове извън него... По-после ще видим... – отговори Александър на предложението му за свикване събор.

Но Теодосий беше нетърпелив да засегне и отношенията му с царицата и Сара. Той стана, скръсти ръце отпред и каза с енергичен глас:

– Високославний и благочестивий царю Иван-Александре! Свидетел си на злините, които сега връхлитат нашата света църква. Духът на лъжата и заблуждението завладя душите на православния български народ, разтлението се разпространява, демонът на нечестието и на низките человешки похоти е проникнал и в най-простите колиби. Благочестивий царю, дай пример на християнска чистота, озари с целомудрен нрммм народа ни. Нека тоя палат сияе не само с блясък.! т златото и драгоценните си камъни, и с богатството на пурпура си и на мраморите си, а и с добродетелите си. От царя народът и болярите вземат урок за благочестие или порок. Въздръж се от изкушението на дявола, ме осрамотявай трона си с въздигането на него нечестива еврейка, дъщеря на оня проклет от бога народ, който някога разпна спасителя нашего на кръста. Запази своята достойна и благородна съпруга царица Теодора и не потопявай душата й в бездната на горестите и сълзите.

Александър се намуси. Лицето му се заоблачи. Няколко време той мълча. После попита със спокоен гла^

– Отче Теодосие, прегледа ли превода на Манасиевата летопис? Сравни ли я с елинския текст?

– Превъзходно е преведена, твое величество.

– А йеромонах Лаврентий продължава ли усърдбно да пише богословските книги, които му заповядал?

– Мусикословесний Лаврентий работи неуморно над труда си, твое величество.

– Радвам се. Нам са нужни такива человеци мъдри, за да сеят просвещението и със светлината на божието слово да разпръсват тъмнината на невежеството, в което блуждае моят народ. Много, много има се работи на нивата... Жално, че ти се отказа в крайната си скромност да възложиш на главата си митрата на търновския патриарх. Нам бе нужна твоята дълбока мъдрост. Но ние те високо почитаме и ценим и за онова, което правиш и в убогото расо на прост монах. Сбогом, отче Теодосие, и благодаря ти.

Александър му целуна десницата.

Теодосий, твърде смутен, че не прие никакъв прав отговор на речта си, като разбра, че царят го отпуща, трьгна към вратата.

Но Александър се обърна и му каза:

– Колкото за Сара, отче, бъди спокоен. Православната църква нищо не губи. Тя със Сара ще приеме едно ново чедо в лоното си... Сбогом и моли се за нас!

Обратно към: [Иван-Александър][Иван Вазов][СЛОВОТО]