Обратно към: [Иван-Александър][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Недалеко от Килифарево, в една разкошна планинска долина, окръжена със скали и гористи върхове, в подножието на които са виеше като змия бистра и сладкопойно-шумяща река, скачайки на водопадчета по скалите, намираше се един от горските дворци на българските царе, в които си почиваха и пируваха с велможите във време на лов.

Горският дворец, за който споменахме, беше заграден с високи каменни зидове със зъбци, отдето защитниците му можеха да го бранят от неочаквани нападения на неприятели или разбойници в ония безпокойни времена. Под западната му стена се спущаше отвесна скала в дълбока пропаст, в която гърмеше буен водоскок сред пенлив клокочущ вир.

Вътре в оградата беше зданието, дето се спираше царят с гостите си. То беше каменен на два ката замък със зъбци и с бойници в зидовете, с тесни длъгнести прозорци, укрепени с железни пречки.

В долния кат, който имаше четири стаи, се намещаха велможите: горният кат беше само за царя. В богато украсената му със скъпи килими и мечи кожи главна стая се намираха меки седалища, покрити с кадифе. Дървените потони и стени – с причудливи резби, дело на италиански майстори. Разновидни оръжия: лъкове, копия, мечове, боздугани, рога от елени, ловджийски рогове по стените, допълняха накита на това горско, покойно жилище, което даваше няколкодневен подслон на царевите разтухи и забавления. Из длъгнестите прозорци се гледаха чудесни картини от разкошни и дивни красоти на природата. От други прозорци си гледаше двора, сега осветен от маша ли.

На противоположната страна на двора бяха обширни обори и стрешини за конете; между тях и кулата беше по-ниска сграда, дървена, за прислугата, която биваше многочислена. Там беше и готварницата, дето се готвеха обилни ястия за трапезата на венценосеца.

Когато той отсъствуваше, дворецът беше глух: само няколко въоръжени пазачи се мяркаха по тихия тревясал двор. Но при царевото гостуване оживлението ставаше необикновено. Стотина коне, мулета, осли правеха да екне двора от копитата им; севастократори, велможи, царедворци, войници, служители, телохранители, меропси, а когато царят беше със съпругата си – и болярки, нейни придружници, и слугини, – гъмжаха там, пълнеха поляната извън и околността се огласяваше от викове и шум.

Тия царски разходки, тъй приятни и весели, както беше приятен и весел животът в Царевец, бяха обаче тягостни за населението на ония местности, през които лежеше царският път. То беше длъжно, както видяхме, да храни и пои даром царските хора, тоя голям сонм кучари, соколници, оръженосци, придворни слуги и добитъка им, а при пренощуване да им дава стаи и легло. И клетви, и псувни посрещаха и изпращаха гостите.

Александър пристигна с шумната си свита от бляскави велможи, предварени вече от многобройна ловджийска и дворцова челяд, по обяд. Подир кратка почивка, последвана от лека закуска, ловджийската дружина яхна пак конете и напусна двореца. Тя скоро се углъби в планинските усои и изчезна. По мръкнало се завърна. Няколко сърни, глигани, мечки, много рисове и други космат дивеч, прикачен на добитъците, свидетелствуваха за успеха на лова.

Трапезата, снабдена с разновидни вкусни блюда, сготвени от дивеч, очакваше уморените гости в една широка стая на долния кат на кулата. Машали горяха по двора. Гуслари и свирци на кавал стояха под прозорците на трапезарията, готови да засвирят при дадения знак. Куп млади и хубави селянки и няколко такива куманки в шалвари клечаха до стената. Те щяха да веселят гостите с игрите си.

Влезе протокелиот Драган и обади:

– Негово величество заповяда да вечеряте. Той се сеща уморен и ще вечеря горе.

Тогава болярите насядаха на трапезата.

Пиршеството беше шумно и весело, както всяко пиршество в горски дворец.

Пиеха за здравето на царя; пиеха за благополучния край на войната против турците, която се предвиждаше в скоро време. И паниците с вино обикаляха постоянно. Къде края на вечерята почти всичките бяха полупияни. Няколко боляри запяха цар Калояновата песен:

Но повечето боляри прекъснаха песента, като намираха, че тя не е достатъчно весела, и поискаха да дойдат играчите.

Понеже царят само след вечерята щеше да влезне в главната стая, от прозорците на която би желал да погледа играчите на двора, прие се предложението, щото те да повеселят дотогава пиршеството на болярите.

След малко развеселените боляри следяха с влажни, пияни погледи вихъра на ръчениците, що заиграха младите селяни и селянки, навтъкани с цветя, като при звука на свирките се чредуваха по двама, с провиквания и с махания на кърпи. Очите се впиваха с изражение на животинско наслаждение в сладострастно-леките движения на девойките, в стройните им станове и пълни бедра.

– Да живейте, гълъбици!

– Дайте им вино!

Други с пляскане ръце ободряваха играещите.

– Жално, че няма царя тука!

– Имаш право: той познава от хубаво... – обаждаше се друг със значителна усмивка.

Играещите селянки най-после спряха, правейки хлад с кърпите си по изпотените си зачервени лица.

– Да сте живи, да сте живи! – извика им един стар, червендалест болярин.

Донесе се пак вино.

– Сега куманките! – извикаха други.

Влязоха куманките в своите пъстроцветни гащи и се завиха лудо. Разплетените им коси се вееха. Тяхната дива с похотливи кълчения игра увеличи възторга. Една от тях особено се превиваше.

– Канамa, Канамa, да си жива. Змия си ти, не жена!

Гусларите бръмчаха отвън куманските игри. Кръстове се чупеха, пълни гърди се тресяха в най-сладострастни положения. Една атмосфера от опиянение обладаваше чувствата...

– Едно царство бих ти дал, Сартуна, за твоя еокд целувка! – викаше старият червендалест болярин на една гиздава куманка с черна, разкошна коса.

– А аз й бих дал двесте целувки за една! – обади се един черноок хубавец.

Сартуна се спусна към него, целуна го звучно бързо пак подзе играта си.

– Хей, хубавице, а мене? – извика старият болярин.

– Тя не ще царство, не видиш ли? – изсмяха се другите.

И веселбата кипеше в разгара си.

Обратно към: [Иван-Александър][Иван Вазов][СЛОВОТО]