напред назад Обратно към: [Иван-Александър][Иван Вазов][СЛОВОТО]



XXIII.


В главната стая на горния кат на замъка Александър ходеше назад-напред и голямата му сянка играеше по стените.

Тази разкошно окичена стая се осветяваше от два златни светилника. По поличките във фаянсови кадила пушеше благовонен аромат.

Отляво се видеше вратата на спалня, отдясно – на стаята, дето беше вечерял Александър. Той току-що бе излязъл оттам. Болярите, узнали това долу, веднага изпратиха играчите на двора, за да може да ги погледа царят.И сега по ярко осветения двор се почнаха пак вихрените ръченици от починалите си селяни и селянки. Александър нито погледна на това весело зрелище.

– Извикай я тука, Василисо! – каза Александър на една дебелолика, на средна възраст жена, в алени кадифени дрехи, със златни нашивки, която се подаде на прага на стаята отдясно. Жената климна навътре. Вдезе една висока девойка.

Тая девойка беше чудесно хубава. Около двайсетгодишна на възраст, тя имаше прелестно, бяло, с дивни правилни черти лице, черни, миндаловидни очи, които горяха под тънките дъги на две черни вежди, под дълги клепачи, които уголемяваха дълбочината на страстния им поглед. На малките, тънки коралови устни играеше усмивка. Девойката омайваше, пленяваше, неотразимо възхитителна в разцвета на моминска красота и сияние на младостта. Високият й изтoчен, пълен, строен стан, облечен в синя свилена рокля на талази, препасан халтаво с копринен златошит пояс, от който падаха дълги ресисти краища отпреде, беше съвършенство на женствени форми, развити в хармонична закръгленост. Атмосфера от упоителни миризми се донесе с нея. По гърдите й падаха нанизи от бисери, а на челото й светеха диаманти и на пръстите й искряха разноцветни камъни.

Александър я пресрещна.

– Царице моя, ела да погледаш игрите.

Момата беше Сара.

Тя беше една от ония жени, що днес караше каляската, застигната от протоспатария Георгя; другата болярка беше Василиса.

Александър беше докарал Сара тайно в горския дворец, за да услади почивката си в недрата на тая дива планина. Може би и по тайно предчувствие за някаква опасност за нея през отсъствието му. Но в двореца знаеха, че е отишла на гости у родителите си.

Тоя щастлив случай и попречи да бъде грабната еврейката от решителния Рад Лупу, защото влахът беше извлякъл в тъмнината Ревска, Сарината женена сестра, дошла на гости да нощува у баща си заедно с мъжа си и много прилична на Сара. Тя беше същата, която днес в Търново тълпата подири, взимайки я за Сара. Във врявата на нападението разбойниците бяха убили мъжа й, който се бе опитал да избяга. Прочее на тоя час Ревека беше в ръцете на Рад Лупу. Тая погрешка реши по-нататъшната участ на Теодора; тя бе съдбоносна по последствията си и за самото царство...

 


напред горе назад Обратно към: [Иван-Александър][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух