напред назад Обратно към: [Иван-Александър][Иван Вазов][СЛОВОТО]



XXIX.


Настъпи петък. Утринните слънчеви лъчи, минувайки през източните прозорци, позлатяваха пода и писаните стени на широката стая в Царевец, стаята на болярските съвещания. В нея за днес беше свикан извънреден болярски съвет, в който щеше да присъствува и патриархът, под председателството на царя.

Един трон от черно дърво с позлати и седефени шарила, въз скъп ален килим, очакваше царя. Отстрана на полукръг се редяха двайсетина други столове, по-скромни, за болярите.

Те захванаха да дохождат в дълги, със сърмени обшивки сукнени мантии, в които червеният и зеленият цвят преобладаваха, на глава с шапки от ценна льскава кожа или с лека капица от розов копринен плат, обшит по краищата с маргари или сърма. Воеводите идеха в бляскава военна носия, с шлемове, с къси червени дрешки, пристиснати на кръста от пояс, на който висеше сабята. От коленете надолу нозете пристискаха тесни гащи, като беневреци, но разноцветни и от тънък сукнен плат, на които долните краища потъваха в меки чизми от жълт мешин. Червени носеше само царят и синовете му. Дойде един от последните патриарх Теодосий, с широко спусната паникалимавка и с жезъл; неговото черно расо образуваше петно в пъстротата и богатството на осталите облекла.

Между това в царицината горница Александър, с багреница и корона, приказваше със Сара, завзела вече мястото си на царица.

Тя бе облечена богато. Връв жълтици грееше по челото й и забикаляше като със светлив венец разкошната й коса.

– Мила Саро, днес може би да се тури на изпитание твоята любов – казваше й той със сериозен вид.

– Какво има, царю? – попита еврейката безпокойно.

– Готова ли си да ме обичаш, да ме последваш, дето и да бъде, каквото и да бъде.

– Вечно твоя, само твоя! На всичко съм готова, царю... – извика с горещина еврейката. – Но какво значат тия думи?

Александър посочи надясно.

– Видиш ли там? Там са сега болярите и патриархът... Днешният ден е съдбоносен, Саро.

– Александре, аз съм готова на смърт за любовта си.

– И аз съм готов на всичко, за да бъдеш моя.

Тя го гледаше втрещено.

– Някаква опасност ни заплашва?

Александър я целуна по челото.

– Бъди спокойна. Ти чакай тука.

Той бутна страничната врата, мина през друга стая и се намери в заседателната стая.

Входът му произведе смущение.

Въцари се тишина.

Александър имаше сериозен и тържествен вид. Той се качи на трона и произнесе с твърд и решителен глас:

– Високославни боляри, светейши отче! Свиках ви днес по един много важен въпрос, за да чуете моето желание и аз да чуя вашето мнение. Известно ви е, високославни боляри, моето отдавнашно желание да вляза в брак с госпожа Сара, кротката и добрата девойка, която ми е тъй близо до сърцето. Строг блюстител на старите обичаи в тоя дворец и на законите в царството, аз поисках да взема и вашето одобрение и да чуя чрез вашите уста гласът на мъдростта. Каквото и да бъде вашето мнение, моля ви, изкажете се искрено. Дайте ми откровено съгласието си или несъгласието си. Когато чуя на всички ви думата, аз ще имам последната дума.

Трая няколко време мълчание.

Старият велик логотет Филип пръв го прекъсна.

– Преизящний, пресветлий, великий царю, Иван-Александре! – каза той със звучен старчески глас. – Понеже твоята висока мъдрост е жадна да чуе нашите мисли и ни дава воля да ги изкажем открито и право, аз, стар служител твой и на царството, ще кажа онова, що бог ми е турил в сърцето. Царю, аз не одобрявам. Не е хубаво да отпъдиш царица Теодора, светлата щерка на Иванка Бесараба; не е умно, ни прилично да ти бъде съпруга еврейката, госпожа Сара. Тя не е от род, нито е от български род, нито от нашата православна вяра. Тя ще донесе не слава на твоята корона, а посрамление. Не одобрявам.

Старецът млъкна, като дишаше силно от вълнението си.

Взе думата болярин Захарий. И той не одобри. Той разви Филиповата мисъл и я допълни с друго важно съображение: напущането без причина Теодора бии извикало гнева на Иванка Бесараба, който от сродник и приятел би се преобърнал на враг царев и би му обявил даже война. Захарий напомни как по такъв именно случай преди седемнайсет години цар Михаил Шишман се увлече във война със сръбския крал Стефана Дечански, която го опропасти при Велбужд.

Обадиха се и другите боляри все в неодобритсл дух. Боляринът Драгомир изтъкна и едно важно обстоятелство, пропуснато от другите говоривши: Александър имаше два сина, от които най-старият, Иван-Асен, беше по право наследник на престола. Ако бог дадеше Александру син от новата царица, царството се заплашваше от раздори и междуособици подир смърта му, защото първородният син на Сара нямаше да признае правото на Асена. Той посочи примери с Византия, която толкова години се раздираше от братоубийствени войни между претендентите на цариградския престол.

Протовестиарий Раксин каза, че имало един среден път, чрез който може да се изглади мъчнотията. Теодора да си остане в двореца като законна съпруга на Александра, а той, понеже не можеше да се отдели от любимата еврейка, да я пренесе в едно друго здание на Царевец. Той приведе примери на някои прежни царе, които по тоя начин бяха избягнали неприятни шумове.

– Аз не искам бъдещото ми чадо да бъде извънбрачно – изгълча глухо Александър.

Великият воевода Константин посочи други път. Понеже царят не желаеше вече за съпруга Теодора, той имаше право да се разведе с нея. С това право се бяха ползували вече и Георги Тертер, и Михаил, и сръбският крал Милутин, и византийски императори. Но.всички бяха взели за втори жени княгини от царска кръв, защото един цар само за такава може да се ожени. Константин посочи на Александра няколко такива квягини в Цариград, в жилите на които течеше най-благородна кръв.

– Гъркиня не ща в Търново! – избъбра Александър.

Последен взе думата Теодосий. И той не одобри.

С изключение на двама боляри, нерешително одобрили Александровото предложение, всичките прочее си изказаха против него.

Тогава Александър изговори с развълнуван глас:

– Виждам, светейши владико, и вие, високорождени боляри, че всички почти единогласно ме осъждате. Благодаря ви за откровените думи. Вие имате право: големи премеждия заплашват отечеството от изпълнението на моето намерение. Война, раздори, междуособици, пропаст! Чуйте сега и моето откровено слово. Аз от Сара се не отказвам. Но за да запазя царството от опасности и посрамление, отказвам се от престола. Помислете си малко и когато се върна пак тука, явете ми решението си.

И той извади една хартия, подаде я на патриарха и рече:

– Моята оставка.

Па бавно излезе.

Тая неочаквана развезка порази присъствуващите. Никой не очакваше това! Но скоро се окопитиха. Почни се разпален разговор върху това решение на Александра, изразено по такъв категоричен начин. Изказаха се мнения за последствията, които се показаха на всичките крайно сериозни. Оттеглянето на Александра от царската власт откриваше едно бъдеще, пълно с неизвестност и опасности. Престолонаследникът Асен, със слаб характер и апатичен по природа, не вдъхваше доверие; заякването на Кантакузина, завзел вече цариградския престол и пълен владетел на всичките земи на империята, при неговия безпокоен характер и безмерно честолюбие, съставляваше една опасност за България, оставена в ръцете на един слаб господар. При това и турските нашествия в Тракия можеха да бъдат отблъснати само от един мъжествен и опитен пълководец, а Асен не беше подготвен за такава задача. От друга страна, Душан развяваше победоносните си знамена от Адриатическо до Бяло море. Растящото му военно и политическо могъщество беше безопасно сега за държавата, благодарение роднинските и приятелски връзки с Александра. Но веднъж Александър изчезнал от сцената, сръбският завоевател би хвърлил очи и на България като на една лесна плячка, каквато щеше да стане за баща му преди седемнайсет години. Като бяха всичките съгласни, че Александър е сластолюбец и с порочни нрави, своеволен, вироглав и надменен, признаваха неговите несъмнени качества на хитър държавник и решителен вожд народен, който без много жертви беше запазил досега сигурността на царството и тласнал изново границите му до Родопите. Каза се, че една царица вместо друга в палата нямаше да доведе никакви трусове – едва ли Иванко Бесараб би рискувал война с Александра, много по-силен от него; но Александър ако се махнеше, много и сигурни беди шяха да налетят царството. Здравият политически ум надделя върху другите съображения и болярският съвет заедно с патриарха реши да моли царя да остане на трона си, като му изкаже съгласието си за встъпванието му в брак със Сара, след като я покръсти.

След един час Александър влезе. Той бе бледен, но спокоен.

– Великий царю! – обърна се Теодосий към него. – Нека бъде божията воля. Ние размислихме по съвест и по душа и ето какво ти казваме: остани наш цар и занапред, управлявай царството мъдро, както и досега. А другото е твое знаяне. За греха си към царица Теодора не пред нас, а пред господа бога ще отговаряш. Боляри, викнете: „Да живее ИванАлександър!“

Болярите горещо поздравиха царя с тоя възглас.

Александър се поклони.

– Светейши владико, славни боляри – каза той, – благодаря ви. И радвам се за вас, че взехте това решение и добре ви просвети господ. Защото сам бог ми е дал власт над тая държава! И тя има нужда от моята десница. Горко на мене, ако не изпълня заповедите божи и забравя, че аз съм цар на България. Горко и ней, ако тя бе остала без вожда си, когото провидението й прати. Защото, чувате ли? Само аз мога да водя съдбините на тая държава! – завърши той енергично, с пламък в очите.

После бутна вратата, из която влезе, и извика:

– Саро, ела!

Появи се Сара. Тя блестеше с богинска хубост в разкошното си облекло. По бузите й играеше руменина. Тя се поклони на смаяните големци.

– Боляри, поздравете годеницата ми – каза Александър.

Всички се преклониха при възходящото слънце в палата.

Патриархът леко благослови девойката. По даден знак от Александра Сара се оттегли пак в стаята.

След малко и болярският съвет напусна стаята.

 


напред горе назад Обратно към: [Иван-Александър][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух