Обратно към: [Иван-Александър][Иван Вазов][СЛОВОТО]

На сутрешния ден се извърши тържествено кръщението Сарино в църквата „Св. 40 мъченици“ в присъствието на царя и на целия двор. Тя бе кръстена Теодора. А другия ден – неделя – стана бракосъчетанието на Сара с Ивана-Александра, извършено от самия патриарх. Само новият велик логотет Владислав отсъствуваше. Той се беше вечерта удавил в Янтра, като минуваше моста на връщане от двореца. Някои казваха, че се подхлъзнал, други твърдяха, че го бутнал някой... Но сред шума на великите събития това проишествие не направи особено впечатление.

Народът ликуваше в града. Бъчви с вино бяха натъркаляни по стъгдите, дето дворцови служители черпеха гражданите. Хорa се люшкаха на Марно поле.

Новообръщената царица Теодора, облечена в царска багреница и с корона, възхитително хубава, стоеше на трема на палата до Александра и гледаше на Търново, което гъмжеше радостно долу под краката й.

– Теодоро, тоя е велик ден за мене. Аз постигнах онова, което желаех. Виж, турнах над главата ти корона, под нозете ти царството. Ако има под небето нещо, което още да желаеш, кажи – думаше й Александър.

– Има, драгий царю. Царицата не може да желае нищо повече, но майката желае още нещо.

– Кажи.

– Не смея – продума боязливо Теодора.

– Заклевам се в любовта си и в твоите черни очи: майката ще бъде чута.

Теодора го погледна изпод вежди и прошушна срамежливо:

– Аз сънувах, че ще ти родя син...

– И аз ще му дам името Иван Шишман... А после?

– Майка му желае той да бъде наследник на престола – каза царицата с лице, пламнало от червенина.

– Сладка душо, заклевам се в Асеневската си корона, че тя ще мине от моята глава на Иван Шишмановата! – извика Александър.

Обратно към: [Иван-Александър][Иван Вазов][СЛОВОТО]