Обратно към: [Не ще загине][Иван Вазов][СЛОВОТО]

(Пред вида на траурното шествие в София на 29 септември 1919)

Душо, не унивай, ободри са,

изпълни се с вяра и надежда,

наште мъки страшни, но свети са:.

през мъглите слънце пак проглежда.

Чуй на тоз народ скръбта горчива –

на великата душа народна, –

виж го траура, що днес обвива

наште знамена и слава родна;

тез чела печално наклонени,

тез очи пребулени с сълзите,

таз бол, тез въздишки задушeни

на сърца безчислени разбити;

тез надежди, тия идеали

в траур, в плач тез дивни лаври,

блянове свети пак в нощ остали,

гробове свети пак в плен на гаври!

Тoчи, тoчи се река безкрайна

от вълни ревящи, но нечути –

пo е силна скръб безмълвна, тайна,

ярости сдържани пo са люти.

Взри се, душо, в таз тъга безгласна –

тя земята българска залива!

Как си свята, родино нещастна,

и велика в таз скръб мълчалива!

29 септември 1919

Обратно към: [Не ще загине][Иван Вазов][СЛОВОТО]