напред назад Обратно към: [Разкази 1901-1921][Иван Вазов][СЛОВОТО]



"Първа лястовичка"


(Пътни впечатления)

 

I

 

Пътувах от Търново със сутрешния влак за София.

По разписанието на нашите железници пътниците от столицата винаги пристигат по полунощ в Търново, като замръкват още извън Плевен, къде Гривица; сега щях да имам възможност, на обратния път, да извидя невидените при иденето места.

Истина, че картината от Търново до Плевен няма нещо необикновено или особено любопитно, макар да е приятна за окото. Широка, плодовита, еднообразна равнина, добре разработена, която на север, изток и запад се слива с ниския кръгозор в далечината; само от юг далеко се синее неравната верига на Стара планина и затова погледът преимуществено бяга към тия силуети на Балкана, твърде заличени, почти въздушни под заристата завивка на летните слънчеви лучи.

От време на време паровозът изсвирва и влакът спира пред малки станции, усамотени в полето, и пак продължава бавния си еднообразен вървеж.

 

II

 

На една от тия станции се качва в моето купе един млад поп с бледно, възсухо лице, с меланхолно изражение в черните очи и черна рядка брадица, облечен в доста чистичко расо. Очевидно, той пътува за някоя ближна станция, защото нямаше никакъв вързоп или куфар.

На неговия безмълвен поклон аз отговарям пак с такъв.

Ние пътуваме двама само в купето, без да размениме повече нито една дума. В пътуване ние българите приличаме малко на англичаните: отбягваме сприказване с лица непознати. Аз измъквам из сетрето си един нов софийски вестник, купен на горнеоряховската гара, и се зачитам. Но през моето четиридневно отсъствие нищо ново не е станало в София, ни в света, и вестникът скоро пада от ръцете ми. Аз се загледвам в полето, което се шири безмълвно и еднообразно на юг до синята верига на Балкана.

По едно време се извръщам към другаря си: и той чете сега някаква книжка с червени корици. Аз се заинтересувам да видя каква книга чете. И скоро, като я преобръщаше, аз забележих по заглавието, че тя е една брошура, от многото ония брошури, що издават нашите социалисти.

Младият поп четеше твърде внимателно. По втренчените в книгата му очи личеше, че съдържанието й го твърде занимава и твърде увлича, защото даже при краткото спиране на влака при една станция той не дигна очите си от интересното четиво.

Такава една рядка среща ме заинтригува и аз пожелах да захвана разговор със светиня му. Но току-що да му продумам, влакът спря пред една станция, попът стана и мушна в джоба на расото си книгата и излезе.

Очевидно, той на тая станция слазяше.

След една минута в купето влезе един офицерин и си тури на плетената полица куфара.

Това беше капитан М., познат мене млад офицер, твърде весел и приказлив, бързорек, с нервен темперамент.

Здрависахме се.

 

III

 

– Поприказахте ли си със светиня му? – попита той, като гледаше ухилено през прозореца.

Аз погледнах навън и видях моя одевешен другар, че приказва с някой селянин пред станцията.

Аз му казах, че не успях да сторя това, и какво четиво видях в ръцете на попа.

– Тоя поп е от близкото село X. – каза ми капитанът – и твърде оригинална личност, както видяхте.

Капитанът запали папироска.

– Как го викат?

– Право да ви кажа, забравих му името, макар че часто по служебни работи ходя с другари в селото му. Но ние го наричаме поп Гапон.

– Поп Гапон?

По едно странно съвпадение, или тъй ми се стори, попът действително наумяваше по лицето поп Гапон, който бях видял изобразен в някои илюстрации.

Офицерът продължи усмихнато:

– И прилича даже, да? Да, той е революционер като поп Гапона, по социалист от Сакъзова и по безбожник от Волтера...

– Но той служи в черква?

– Как, редовно и както се следва. И прави водосвет, и венчава, и кръщава с всичката сериозност и благоговение. В черквата чете евангелието, у дома си чете социалистически книги.

Аз погледнах неволно навън.

– И селяните знаят това?

– От тях се крие... Но може и да знаят... Впрочем селяните не се интересуват от тия работи... Както ги знаете, нашите селяни са индиферентни. Но пред нас явно си изказва убежденията и даже води прения.

– Но как съгласява тия противоположности?

– Както видите, съгласява ги. Ние го задяваме понякога, но той отговаря: аз съм безбожник по убеждение и свещеник по занаят: занаятът ме храни и аз си го върша добросъвестно. Убежденията ми са нещо съвсем независимо. И вие, каже, носите тоя офицерски мундир да се прехраните.

И той ни чете една брошурка от граф Толстоя, в която се говори против православната религия и против института на армията... Много оригинален поп... Един път в разпалението си хвана да ни декламира Ботевата молитва за „православните скотове»...

Но офицеринът се прекъсна и поздрави някого навън. Аз погледнах и видях поп „Гапона“. Той усмихнато махаше с ръка на капитана. В тоя миг и влакът тръгна.

А поп „Гапон“ все стоеше пред станцията, изглеждайки любопитно пътниците и пътничките, що се мяркаха по прозорците на вагоните.

Из джеба на расото още стърчеше наполовина социалистическата брошура.

 

IV

 

Влакът загърмя пак из широкото поле.

Скоро малкото хора пред станцията се отдалечиха от нас, избледняха, заличиха се заедно с калимявката на любопитния еманципиран поп, когото тъй незаслужено сравняваха със знаменития руски поп.

 


напред горе назад Обратно към: [Разкази 1901-1921][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух