напред назад Обратно към: [Разкази 1901-1921][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Пир в Ерусалим


(Видение)

 

 

Пролетното слънце, лучезарно и нажежено, преваляше на запад, като заливаше със знойните си лучи голите, жълтеникави ридове на запад от Ерусалим. То печеше немилостиво загорещените скали и песъчливите урви и разлати върхове на Ливан, тънещи в прозрачната златиста омара на тоя жежък пролетен ден.

Ерусалим сякаш дремеше под тая жега. Стените и къщята с плоските покриви се белееха в гробно мълчание, гъсто натрупани по голия хълм. Каменистият рът Голгота, по който извиваше песъчлив път, стърчеше пустинен и трагичен...

В една висока къща с малахитови стълпове обаче беше оживено, имаше шум; чуваха се от улицата звукове на тимпани и кимвали; влазяха в разтворените врата римски воини с блестящи от слънцето шлемове или гости с дълги копринени ентерии и с големи зелени копринени гъжви.

Тая къща беше на един от велможите при юдейския нар Ирода Антипа. Синът на тогова, Корнелий, наскоро пристигнал от Рим, дето бе пращан с послание до цезаря, даваше угощение на знатните римляни по случай женитбата си с Пилатовата внука Берениса. От пресметлива учтивост, свойствена на завоевателите на света, Корнелий беше приканил на пиршеството и видни евреи, по-младите от които знаеха римски. Имаше там гости търговци от Египет с мургави лица и с черни остри бради, и халдеи, имаше и елини с изящни черти на лицата, облечени в сини или розови хламиди.

Додето ставаше това шумно пиршество, Исуса го съдеха; водеха го римски воини от Пилата до първосвещеника Кайафа – и от Кайафа до Пилата.

А в пирът римляните не знаеха нищо за това. Корнелий със зелен лавров венец на главата и поканените римляни, тоже с венци на главите, пируваха и се веселяха, излегнати до трапезите и подпрели една ръка на възглавници. В дъното на стаята се белееше мраморният бюст на цезаря. Хубавелки моми от Антиохия свиреха, на инструментите си и пееха някакви песни в чест на Афродита. Силни миризми от мира и от други арабски благоухания пълнеха с упойни дъхове въздуха. Вината, от дамаските благословени хълмове, се разливаха в изобилие.

Стана един гост и се поклони на Корнелия, после разтвори свитък хартия. По климането на Корнелия свирнята престана. Станалият гост беше елински поет. Той зачете с тържествен глас по гръцки някаква надута витиева поема в чест на Корнелия, на Ирода и на цезаря. Очите му блещяха от вдъхновение, звуците на елинската реч, която само римляните разбираха, се разнасяха екливи и пронизителни при напрегнатото внимание на Корнелия. Когато поетът свърши, Корнелий милостиво му кимна и извърна погледа си към бюста на цезаря, слушал също внимателно поемата.

Но ето, неколцина от гостите наставаха и отиваха на прозорците да гледат нещо на улицата.

– Какво е? – понита Корнеий.

– Карат оногова пак къде Пилатовата къща – отговори един млад римлянин,

– Кой е той ?

– Някой си злодеец галилеянин, когото наричат Исус – отговори един стар евреин.

Корнелий допи чашата си с янтарното вино и пак попита:

– А кого е убил?

– Не е убивал никого, но го съдят за бунтуване против цезаря – обясни един млад евреин.

– Не е и за това – каза един друг евреин, – а защото учи народа на някакво си учение, за някакво си царство божие и други подобни дивотии.

Корнелий беше с добро сърце, щастлив от женитбата си с прекрасната Берениса; при благото разположение, в което се намираше от веселия пир, той беше сега достъпен за благи чувства.

Той каза:

– Щом е такъв тоя човек, няма защо да го убиват. Аз ще ида при баща си, ще ида и при Пилата да моля...

И той поиска да стане от мекото легло.

Един антиохиец му каза:

– Светлий Корнелие, защо разваляш веселбата ни? Остави тоя клетник, нека го съдят. Пилат е умен и справедлив; ако бъде невинен тоя – как го казваха – Исус? – той ще го отпусне.

Един елин се обади:

– На кръста, на кръста! Той учи на бунт против цезаря! Аз сам го чух с ушите си!

Друг елин потвърди:

– И аз чух, когато излизаше от Соломоновия храм, как казваше на народа, че той е истински цар юдейски!

– Не, аз ще ида при Пилата – каза Корнелий. – И да е виновен тоя човек, защо да го разпъват? Няма ли в еврейския закон по-благи наказания? Ако Пилат не послуша, аз ще взема началството на войниците, за да не допусна такава неправда. И сам божествения цезар няма да я одобри!

В тоя миг навлязоха, леки като вятър и хубави като антиохийски дъщери, белоръки и голоноги робини и под звука на музиката затанцуваха танецът на Саломея. Техните гъвкави снаги се кършеха в сладострастни пози, те летяха леки като пеперуди, махайки свилени кърпи из въздуха. Красивите млади форми на тялото им събираха очарованите погледи и на млади, и на стари. Във въздуха зацарува опиянение от игрите, от арабските миризми, които се пущаха в сребърни съдове, поставени на мраморните подножия, и от светлите вина.

Един от елините с посребрени вече коси дигна чашата си.

– Пия за здравето на благородния Корнелия, за лучезарния син на цар Ирода!

Всичките чаши се издигнаха.

Корнелий кимна и изпи своята.

Една от най-прелестните робини, доведени от нияските брегове, приближи до него, кълчейки се сладострастно, и се тръшна на леглото на Корнелия, като обви врата му с белите си скулптурни ръце. Корнелий леко я оттикна и поправи венеца си, килнат от прегръдката. Робинята скочи и пак затанцува с другарките си. Голите крака, обнизани със златни гривни над глезновете, хвърчаха под ритъма на музиката.

– За здравето на благородник Корнелия!

– Да живее божествений цезар!

Корнелий пак се изтегна, подпря лакът на възглавницата и с блестящи от вино и щастие очи следеше вълшебната игра.

Неколцина наставаха и отидоха пак при прозорците. Те гледаха оттам един млад евреин с малка руса брада, цял прегънат под голям дървен кръст. Голяма тълпа дрипави евреи и еврейки, шумящи весело или гневно, вървеше подир младия евреин.

Току под домът на пиршеството, младият евреин,, изнемогнал съвсем под тежестта на кръста, спря за минута, дишайки дълбоко. Тогава съгледаха, че той имаше търнов венец на облятото с пот чело и струи кръв течат от него. Евреинът дигна очи към прозорците, отдето изскачаха звуковете на музиката. Погледът му, страдалчески и умолителен, сякаш очакваше някаква помощ; оттам, от нещо, от някого...

Беше ли му пошушнал някой, че в тоя дом има един силен защитник? Хубавите очи сякаш се молеха и думаха: „Няма ли някой да помогне?“ Той съгледа на прозорците едни безучастни и любопитни лица. Поетът само се смееше. Един римски войник бутна осъдения и той пак повлече кръста напред.

Корнелий поиздигна лениво глава и попита:

– Що има там?

Един от ония, които стояха до прозорците, се извърна и каза:

– Карат към Голгота оногова!

Шествието замина нататък.

А пиршеството продължаваше.

 

1919

 


напред горе назад Обратно към: [Разкази 1901-1921][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух