напред назад Обратно към: [Разкази 1901-1921][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Мистер Джим Анджелов


Енергията! Обичам да срещам проявата на тая духовна мощ у българина. Аз й се радвам, аз я приветствам. Енергията е богатство, енергията е добродетел, енергията е чудотворен тласък към напредък, тя събира в себе си куп благородни нравствени сили: любов към труда, доверие в себе си, решителност, самонадеяност, кураж в борбата с живота. Тя е противоположност на унинието, на отпадналостта, на покорството пред ударите на съдбата.

 

*

 

В чакалнята на един столичен лекар видях един момък, който ми направи силно впечатление. Той имаше лице сухо и изразително, поглед буден озаряваше това лице с бръснати мустаци и изопнати черти.

Момъкът държеше главата си права, с достойнство, дори някакво изражение на гордост се забелязваше и в погледа му, и в стойката му. Той седеше мълчаливо неподвижен и студен. Не знам защо, помислих, че не е българин, а чужденец. Приличаше най-много на англичанин, това беше тип на англичанин. Той нищо не говореше, а изглеждаше спокойно и равнодушно клиентите, които влазяха. Аз не свалях погледа си от него. Не, не е българин тоя човек!

Вратата се пак отвори и се показа лекарят. Той се обърна към непознатия и му каза: Мистер Джим!

Непознатият спокойно стана и последва лекаря в кабинета му.

Значи, англичанин! Не съм се излъгал в предположението си!

 

*

 

Когато дойде и моя ред да ида при доктора, аз го попитах в кабинета му:

– Какъв е този мистер Джим? Англичанин?

Докторът се усмихна.

– Не, българин е – каза той, – но е позабравил малко българския език и смесва речта си с английски думи.

Това възбуди моето любопитство.

– А защо го нарекохте мистер Джим?

– Такова име му давали в Австралия: мистер Джим Анджелов, а българското му име е Димитър Ангелов.

– Как, в Австралия бил?

– И в Австралия – петнайсет години, и в Индия, и в Египет. Той е една енергична натура, предприемчив, самонадеян, неуморим и природно развит. Дошел е да види България и сега пак ще отива за Австралия.

Всичко това ме порази до висока степен. Аз се крайно заинтересувах за мистер Джим и помолих доктора да ме запознае с него, с тоя рядък момък, обладател на толкова ценни качества, въплощение на самата енергия.

На следнята утрин мистер Джим пак дойде и докторът ни запозна.

Димитър Ангелов ми разказа историята си. Тя е една върволица от авантюри, от скиталчества по света, от постоянство, труд и търпение. Той бил от Велес. Свършил само първо отделение. Още от десетата си година, като един нов Робинзон, той добил желание да се впусне о незнайни кръгозори, да пътува по чужди земи и моря. Избягва от родителите си и отива в Солун, за да се качи на някой параход. В Солун се случили тогава бунтовнишките вълнения на българите, турската власт го заподозира и го хвърля в затвора. Той обаче успял да избяга и да се вмъкне в един английски параход, който го откарал до Порт Саид (в Египет). Пари нямал за превоза, а вършел черната работа в парахода. В Египет престоява няколко месеца, като се поминувал с хамалска работа, ходил в Александри и в Кайро, през това време се налапал доста с арабски и италиански. Еднъж, когато бил в Порт Саид, чул, че един английски параход отива в Австралия. Със съдействието на един арабин, служител в парахода, той се наел там като прост работник и с пет франка само в джеба тръгнали за далечното пътешествие, преплували благополучно Червеното море и Индийския океан и параходът го свалил на австралийското пристанище Перто Пара (?).Тук един италианец, с когото се запознал в парахода, го завел и препоръчил в една проста локанта. Няколко месеца нашият герой служил в локантата, като миел съдове и чистел картофи. Плащали му по пет лири месечно. После се ценил в други, по-добри локанти, дето му плащали по 8 лири месечно. Като спечелил с труд и пестене стотина лири, той си купува количка и с нея разнасял за продай зеленчук, сладкиши и други лакомства. Тая търговия отивала добре и когато се засилил финансово още повече, наема бакалски дюкян с двор и градинка. Тук състоянието му нарасло на няколкостотин лири, имал за слуги един англичанин и една англичанка, която му водела търговската кореспонденция, и заедно с богатството му расло и значението му в града. Там всички го наричали мистер Джим. Ненадейно щастието го напуща, захваща се всемирната война и когато в България влязла в нея на страната на централните сили, австралийците обявили бойкот на неприятелските търговци. Две години бакалницат остала без купувачи, състоянието му се побъркало. Тогава напуща Австралия и идва в Египет. Там англичаните го хващат и отвеждат в един пленнически лагер, дето чезнел няколко месеци и изхарчил повечето от скътаните си пари.

– И вие все пак мислите да се връщате в Австралия?

– Да, аз имам там имот: купил съм си земя.

– Какво ще работите? – попитах.

– Ще си направя кола и ще разнасям пак зеленчук за продан. Бойкотът сега е престанал.

 

*

 

Додето ми разказваше тия си несполуки и страдания, не забележих никакво огорчение или гняв по лицето му. Той запазваше студеното си спокойствие, речта му течеше равна и безстрастна. Лошата съдба, що го беше най-подир сполетяла в Австралия, не беше дала никакъв печат на униние или скръб на сухото му и дишаще енергия лице. Той искаше пак да работи и беше уверен, че пак ще спечели с честен труд. Да, той беше уверен и с нетърпение очакваше да му се визира тук паспорта от английската легация, па да тръгне за любимата си Австралия.

– Защо си не останете в България?

– Не, в Австралия, там съм привикнал – каза той.

– Имаше ли и други българи там?

– Имаше около стотина души, но те не правеха търговия, а бяха миньори (рудокопачи). Тях бяха затворили в лагера, но мен пощадиха.

Мистер Джим отговаряше охотно и просто на въпросите ми за Австралия.

Австралия е плоска страна и твърде плодородна, само по-топла от България. Австралийците са енергичен народ. Те хранят големи симпатии към американците. През войната около половин милион австралийци отишли като доброволци в Египет да се борят против турците и в Европа против Германия и съюзниците й. Голяма част от тях обаче не се завърнали живи. Това се отнася до английските колонисти и поевропейчените австралийци. В дълбочините на острова обаче живеят съвсем диви номадски племена, незасегнати ни от закони, ни от цивилизацията. У тях грабежите и убийствата са на почит. Ала тия диваци постоянно намаляват и скоро съвсем ще изчезнат. В крайморските градове главната търговия се върши от германците. Техни са капиталите и банките. Животът е лесен в Австралия, пари се печелят скоро, стига човек да е трудолюбив и предприемчив. Бедни са там само мързеливите. И нравите са доста свободни. Жените са изобщо хубави и лишени от европейски предразсъдки. Мистер Джим се впусна в някои пиперливи подробности, но биде принуден да спре, защото докторът го повика в кабинета си.

 

*

 

П. П. Току-що ми каза мистер Джим, че ще отложи пътуването си за Австралия. Той ще иде доброволец, против гърците – ако го пуснат.

 

Юли 1920 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Разкази 1901-1921][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух