Обратно към: [Под гръма на победите][Иван Вазов][СЛОВОТО]

I

Лозенград, велико слово

в нашата исторья млада,

Лозенград, сиянье ново,

на небето ни лампада!

Лозенград, безсмъртна слава,

бляскава легенда ратна,

млад триумф на мощ корава

и на сила необятна!

Лозенград, напор титански

на народний дух, десница,

на душманите славянски

тежка, шеметна плесница!

II

Вам, полета лозенградски,

поклон вам, на вашта слава

и на гробовете братски,

що нетлен венец венчава.

От вас първен вихром гръмна

бурний ураган народни,

вража сган помете тъмна

от полята веч свободни

и светът видя замаян

силните балкански чеда

да летят в полет отчаян

от победа на победа

III

О, юнаци благородни,

о, герои вдъхновени,

о, вий, синове свободни,

в свободата закърмени,

виждам ви оттук вихровни

как в ехтежа на борбата

фъркате с ура гръмовни

към смъртта под знамената!

Смърт – що значи тя за вази

на Българья пред завета

и честта – орли-витязи,

хали в бойните полета?!

IV

Лозенград! Начало славно

на велика епопея,

предвещанието гнявно

за конеца на злодея!

Твоят гръм омаломощи

в миг един колоса гнили.

Паднаха тогава още

Солун, Скопье, Охрид мили

и възторг света разтресе,

първи път засмя се роба,

клик ликуващ се разнесе

на тиранина въз гроба!

Ноември 1912

Обратно към: [Под гръма на победите][Иван Вазов][СЛОВОТО]