напред назад Обратно към: [Под гръма на победите][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Към бойните полета


Разсъмва се. Навън е мъгляво, дъжд и киша.

Внезапно влажний въздух вик някакъв раздра:

войници там вървяха и викаха ура! –

             в мъгла и дъжд, и киша.

 

Вървят, вървят деннощно в безкрайни върволици,

течат вълни човешки за кървава война,

изчезват – други идат – от цялата страна

             вървят с ура войници.

 

Българио, ти цяла си напън нечовешки,

дух, нерви, мишци, огън – настръхнал серафим, –

летиш напред стихийно във сеч, в барутний дим

             във напън нечовешки!

 

Ти даваш всичко свое: снага, душа и кръв,

и даваш ги със радост под вихрът на урата.

Мощта на урагана, гневът на страшний лъв

             ти носиш във борбата!

 

Ноември 1912

 


напред горе назад Обратно към: [Под гръма на победите][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух