напред назад Обратно към: [Под гръма на победите][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Топовете


От наште удари една велика

в Европа днес империя загина.

И слисаният свят смутен извика:

„Топовете й лоши са причина!“

 

Топовете? О, заблужденье смяшно!

Тям друго липсваше, на враговете:

оръжие неотразимо страшно,

с каквото ний ги бихме, що ги смете.

 

Духът, духът бе туй оръжье!

Духът, кой им дава сили великански,

духът, кой сгрява, топът, що не лъже –

той в редовете липсваше душмански.

 

Що значат на Крьозo и Крупа сечивата

без вяра крепка в правотата своя,

без жар в гърди, без идеал в душата,

без волята да победиш във боя?

 

А ний ги имахме, и тез топове

най-много биха сплашените орди –

о, Лозенград, Люлебургаз, сурови

сведоци сте на наший устрем горди!

 

Духът! Той само дига, съкрушава,

той в сватба кървавия бой превръща,

кат на героя мощ стихийна дава

и Ксерксовата сган във бяг обръща!

 

Ноември 1912

 


При известието за нашите победи част от европейския печат се опита да ги обясни чрез преимуществото на българската артилерия над турската.

 


напред горе назад Обратно към: [Под гръма на победите][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух