напред назад Обратно към: [Под гръма на победите][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Пред гроба на майка ми


Умряла на 6 ноември 1912 г.

 

Гърми към Мраморно море войната,

на нов живот тя призовава роба,

победно там се веят знамената,

а тук аз майка ще зарина в гроба.

 

О, майко мила, свята майко моя,

прощавай, сбогом, сетня е раздяла!

Не чуйш, а ледната останка твоя

земя ще глътне, и за вечност цяла.

 

Изгубвам те, о майко благородна,

с любов обсипвала ме, с грижи нежни

от люлката под стряхата ни родна

до тез дни на живота ми метежни.

 

Печален дял бе твоя, душо страдна,

верига скърби беше ти живота;

но, героиня, ти под тях не падна,

търпя без ропот своята голгота.

 

Сама скръб цяла, в мойта – то бодрй ма,

отпадах ли, ти дигаше ме, мамо,

и всичко светло, що в душа ми има,

ти насади го, теб дължа го само...

 

Текат сълзи, сърце се къса, стене.

Допява се молитва погребална

и тихо в гроба снимат я студени

и с пръст засипват майка идеална...

 

Но мойте сълзи спряха ненадейно:

спомних при тоз гроб веч полузаровен,

че там далеко днеска чудодейно

възкръсва цял народ из гроб вековен.

 

Ноември 1912

 


напред горе назад Обратно към: [Под гръма на победите][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух