Обратно към: [В лоното на Рила][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Войска замръзнала от великани сухи,

печално ти мълчиш, дъбраво изгоряла,

без шума и без звук, като скелети глухи,

елите ти стърчат във дрямка вледеняла.

И между толкова гори зелени, пресни,

ти, като гробище, парясано пустееш,

и веч нито зефир, ни пиленце, ни песни,

у тебе не гостят - уви, и пак живееш!

Стоиш - да чувствуваш как младост окол блика,

да фърляш траур чер в природата, що пее...

Не давай никому, о, боже, таз велика

беда - да умре тук - и да се преживее!

Обратно към: [В лоното на Рила][Иван Вазов][СЛОВОТО]