Обратно към: [В лоното на Рила][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Деня, нощя те слушам, че шумиш,

    о, Друшлявице хладна,

навремени, като дете хленчиш,

ту смееш се, ту песен пък гласиш,

    ту плачеш безотрадна.

По цяла нощ ти слушам аз шумът -

    ту стон, ту смях, ту пенье, -

но скръбните ти ноти пo пленят,

вълнуват ме, душата ми дробят,

    накарват я да стене.

Възкръсват спомените сладки пак,

    и прежните страданья,

и болките, останали без ляк...

И много, много спомня в нощний мрак

    мечти, тъги, названья...

И плаче тя... И твоят шум тогаз

    плач непрекъснат бива,

и сладко е, че в тоя тежък час

поне една душа? се откликва с глас -

    дели скръбта? жива!

Обратно към: [В лоното на Рила][Иван Вазов][СЛОВОТО]