напред назад Обратно към: [В лоното на Рила][Иван Вазов][СЛОВОТО]



На Еленин връх


Стигнах във небесата, а съм в бездна.

Не виждам нищо: облаци, мъгли

безгласно трупат се; светът изчезна -

завеса гъста нази раздели.

 

На призрачна скала сред океана

прилича тесний връх, на кой съм спрял,

и сякаш нося се и аз в думана,

над празното, в надземен, друг предял.

 

И знам, сега под мен е ден тих, зрачен,

с лучи залян е долний мир честит,

и само аз един стоя тук мрачен,

кат скандинавски бог с мъгли обвит.

 


напред горе назад Обратно към: [В лоното на Рила][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух