Обратно към: [В лоното на Рила][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Девет века връщаш ме назади,

кат те гледам, върхо голи, травни,

махват се епохи и прегради

между мен и старините давни.

Виждам поколения корави,

чеда вечни на полята бойни,

образите родни, величави

на царе - боговенчани войни;

виждам века на дълбока вяра;

виждам Рила в шуми непроходни,

и там, въз скала свещена, стара,

на молитва Постникът господни;

и въз тебе, връх благословени,

в ясното пространство на ефира -

царствен старец паднал на колене

къмто Постника ръце простира*.

* Според преданието цар Петър се поклонил от тоя връх на св. Иван Рилски, който нарочно застанал на скалата, в която е пещерата му.

Обратно към: [В лоното на Рила][Иван Вазов][СЛОВОТО]