Обратно към: [В лоното на Рила][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Срещнах в горите арка триумфална -

над пътя ми висеше колосална.

Но китки, надписи там не стърчаха,

и шарени платна не я красяха.

От никой кмет заръчана не беше,

"Ура" тълпата глупа не ревеше...

И с тая арка искрена и проста,

посрещаше си Рила стара госта,

поклонника мирен, певеца скромен -

без много блясък, без шум, без харч огромен,

два бука - третий имаха на рамо

(луд някой ураган играл е тамо);

и таз дъга и стълпове гигантски

обвиваше ги белий мъх исландски

и самодивски ги коси красяха -

кат свилени реси от тях висяха;

а около - народ от буки прави

здрависваха го тихи, величави,

с любов, без хляб и сол и без поклони

(в туй царство владат други пък закони),

певеца драг, пристигнал отдалече,

и вместо всякакви цветисти речи

и хиледи "Ура" и "Да живее",

пратиха славейче едно да пее.

Обратно към: [В лоното на Рила][Иван Вазов][СЛОВОТО]