Обратно към: [В лоното на Рила][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Не хулете ме за мойте песни -

че напуснах ваший въздух болни,

че оставих улиците тесни

и мених ги с планините волни.

Много сили, много днес поети

гаснат в вихъра на страсти дребни;

на крилата, жадни за полети

там, виси сега топуз враждебни.

Скъден е животът ваш и жалък...

Гледам безучастие мъртвешко,

всичко пъпли; за насъщний залък

жертвува се всичко человешко...

Не корете!... Нека дъхам, братя,

въздух, лучи и лазур небесни

в планинските чистите обятйя.

Не съдете ме за мойте песни!

Нека малко слънце и природа

с тях да влезне в задуха ви тясна,

малко лъх от младост чиста, прясна,

лъх от горски здравец и свобода.

Рилски манастир, 1891

Обратно към: [В лоното на Рила][Иван Вазов][СЛОВОТО]