Обратно към: [Скитнишки песни][Иван Вазов][СЛОВОТО]

На горска чубрика и здравец весел

тез песни нови, знам, ще да миришат;

с планински дъх и лъх съм ги размесил,

затуй на диво и на прясно дишат.

В тях няма диря от отровни грижи,

ни спомен от тревоги недостойни:

пред планинските мислени са хижи,

при ека сладки на звънците пойни.

Да, има нотки в тях печални, скръбни;

но скръб в стихията световна влазя!

Тя дебне и в горите непристъпни,

в небето, кат тамянен дъх, възлазя...

Фръкнете, песни мои, и пръснете

дъх свеж в душите болни ил корави,

на врагове, приятели кажете:

"Поклон, от планината много здраве!"

Юни 1890

Обратно към: [Скитнишки песни][Иван Вазов][СЛОВОТО]