Обратно към: [Скитнишки песни][Иван Вазов][СЛОВОТО]

От дол във дол, от връх на връх

вървим цял ден - и те край немат.

В дълбок покой, в вековен глъх

безлюдните пустини дремат.

И се назад, и се далек

остая живий свят зад нази

и отчужден от моя век,

усещам се във друг мир ази.

Мир първобитен, неначет

от злото - гений на страданье,

кога бог викнал на тоз свет:

"Живей в блаженство... и в незнанье!"

Обратно към: [Скитнишки песни][Иван Вазов][СЛОВОТО]