напред назад Обратно към: [Скитнишки песни][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Изгнаници


Във пустинята безгласна

кат се скитах аз веднъжка,

в пещера една ужасна

чух, че нещо стене, пъшка.

 

Правда, Истина и Честност

там, видях, запрени бяха,

в мрак дълбок, във неизвестност

кротките сестри скърбяха!

 

Някой мрачен Дух в скалите

оковал ги бе отколя...

Аз разбих им букаите,

пуснах бедните на воля.

 

И подзех си пътя трудни.

След три дена в пущинакът,

в тия планини безлюдни,

аз видях ги - още чакат!

 

"Що се в град не приберете,

да живейте в мир и в почит?"

А те казаха ми, клети:

"Втори път ще ни заточат!"

 


напред горе назад Обратно към: [Скитнишки песни][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух