![]() ![]() ВърхътВеличье, шир и върхове зелени! Стоя в захлас пред радостни картини, с окото - и душатаааа фърка в поенье по чуките и в райските долини.
Къде погледнеш - вид красив, чудесен, простори светли, хубости чаровни - в друг свят по чудо гаче съм донесен! Под мен зей пропаст - скок шуми гръмовен.
И спомен стар ума ми озарява: бях млад, и тя тъй, и балкан друг беше. Седяхме пак на висота такава и нейний смях над бездната звънеше.
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
И спомените сладостни не рачат да бягат... А пък слънцето ще зайде зад чуката и трети път водачът ми кротко дума: "Господине, хайде!"
![]() ![]() ![]() |