напред назад Обратно към: [Скитнишки песни][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Върхът


Величье, шир и върхове зелени!

Стоя в захлас пред радостни картини,

с окото - и душатаааа фърка в поенье

по чуките и в райските долини.

 

Къде погледнеш - вид красив, чудесен,

простори светли, хубости чаровни -

в друг свят по чудо гаче съм донесен!

Под мен зей пропаст - скок шуми гръмовен.

 

И спомен стар ума ми озарява:

бях млад, и тя тъй, и балкан друг беше.

Седяхме пак на висота такава

и нейний смях над бездната звънеше.

 

... ... ... ... ... ... ... ... ... ...

... ... ... ... ... ... ... ... ... ...

 

И спомените сладостни не рачат

да бягат... А пък слънцето ще зайде

зад чуката и трети път водачът

ми кротко дума: "Господине, хайде!"

 


напред горе назад Обратно към: [Скитнишки песни][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух