напред назад Обратно към: [Скитнишки песни][Иван Вазов][СЛОВОТО]



"Той не умира"


Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира...

Хр. Ботев

 

На Волът, сред пустинния Балкан,

огласян някога от диви орди,

седях в глогините, де в кръв облян,

паднал певецът горди;

 

там, де плеснал коварният куршум

в челото вдъхновено и високо,

угаснал огън благороден, светъл ум,

заспал юнак дълбоко.

 

Аз мислено го виждах на тоз връх,

прострян и тръпен... и от устни бледни

да сфана исках сетния му дъх,

да чуя стон последни.

 

Балканът ням: ни жалба, ни привет!

И никой знак - че тука е светиня,

че тук умрял герой, умрял поет

за майката робиня.

 

Привлечени от ненадеен гост,

балкански ме овчари окръжили -

аз слушам с трепет разказа и прост

зарад героя мили.

 

- Тук паднал беше, господине, той!

- Умря клетника! - Ех, умря за нази...

- А там в скалака бе последний бой.

- Умря! Видях го ази.

 

"Умря!" "Умря!" - се таз вървеше реч

наоколо, а някакво си лира

изпращаше на мене отдалеч

друг вик: "Той не умира!"

 


напред горе назад Обратно към: [Скитнишки песни][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух