Обратно към: [Скитнишки песни][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Измахнати, посърнали, бедняците,

от нужди, тежък труд,

по урвите, чукарите, скалаците

живот прекарват лют.

Духовна нощ във бедни им съзнания,

вековна слепота!

На робството обречени създания,

забравени в света.

Изгубвам мир и сладко настроение

при техний вид злочест -

лица вскотени от тегла, търпение -

през векове и днес.

И сякаш в техни погледи покрусени

прочитам укор тих

и чувам глас от чуките намусени:

"Що сторихте за них?"

Обратно към: [Скитнишки песни][Иван Вазов][СЛОВОТО]