напред назад Обратно към: [Чичовци][Иван Вазов][СЛОВОТО]



IV. Хаджи Смион


Хаджи Смион беше се вече облякъл във френските си дрехи и пиеше спокойно цигарото. Нямаше нищо по-добродушно от физиономията на Хаджи Смиона. Глава длъгнеста и сплескана на ушите; лице сухичко, мършавичко и безобидно; поглед безстрастен, глуповат и вечно усмихнат. Хаджи Смион имаше около 45 години, носеше шаячени възкъсички панталони с колене, френска риза без вратовръзка, плитки калеври, дълбок голям фес, който му падаше до веждите, и сиво шаячево сетре, на което дясната половина на гърба имаше възчерен цвят, а лявата - по-белезняв, която странност обаче Хаджи Смион обясняваше по твърде прост начин на ония, които го питаха за нея.

- По модата в Америка, американски - казваше той.

Хаджи Смион казваше това без най-малката цел да излъже. Той го казваше естествено и с пълно чистосърдечие. "Американско" за него беше всичко, що се отличаваше с особено качество или с ексцентричност. Не искаме да кажем, че Хаджи Смион не обичаше да лъже, напротив. Но и лъжата му беше чистосърдечна, и като честен човек, той пръв си повярваше. Но щом дойдеше работата до прение, изведнъж отстъпяше, защото Хаджи Смион естествено беше твърде миролюбив и никой не помни, откак се е той завърнал от Молдовата (живеенето му в Молдавия беше велика дата за него), да се е карал с някого или поне да се е препирал освен с Лилка Алтъпармака, и то за един политически въпрос (Хаджи Смион беше страшен политик) относително смъртта на Максимилиана в Мексико; Хаджи Смион поддържаше, че бил заклан от джелатин, а Алтъпармакът по един безобразен начин доказваше, че го били обесили на една черница. За да го обори, Хаджи Смион напосока каза, че няма черници в Америка. Това прение щеше да придобие още по-бурен характер, ако Иванчо Йотата не беше донесъл от лавката си новоизлязлата картина, която представляваще застрелването на Максимилиана; препирнята изведнъж се прекрати и Хаджи Смион си излезе из кафенето, учуден от бикоглавството на Алтъпармака, който без да е видял нещо, приказва, за което Иванчо Йотата ги нарече и двамата добичета. Както и да е, това беше един случай, в който Хаджи Смион неблагоразумно се хвърли в неизвестностите на една словесна война. Затова той избягваше възраженията: нито ги правеше, нито искаше да му ги правят. Това правило влезна в живота му и му стана привичка; мисълта му машинално следеше мисълта на събеседника му във всичките й произволи и когато Ненчо Орешков, съседът му, кажеше:

- Хаджи, днес имаме ясно време.

Той отговаряше:

- Много ясно време, Ненчо.

- Май каквото гледам, идат облаци от Балкана, хем са дъждовни.

- Дъждовни облаци идат, Ненчо.

- Ще завали и ще побърка на хармана.

- Ще завали, Ненчо, без друго ще завали, хем едър.

- Господ знай пак, има вятър от запад, та ще разнесе и дъжда - кажеше Ненчо, като изгледваше облаците.

- И аз това казвам, ще го разнесе, Ненчо.

- Ба, дъжд няма да има - свърши Ненчо, като се прозине и тръгне към хьрмана.

- Нито капка, Ненчо - потвърдява Хаджи Смион и потегля към кафенето.

Любопитен беше разговорът му с един студент, дошъл от Москва, върху Сибир.

- Близо ли е Сибирия до Москва? - питаше Хаджи Смион - той по любопитство не падаше по-долу от Кона Крилатия.

- Няколко хиляди версти.

- Зная, зная. А с железница или с пампор?

- Помилуйте, просто с кола.

- Зная, зная, както в Молдовата; аз сявга с бричка ходех от Ботушан до Нямцу, макар че са четири-пет пощи. А зимата там студена, а?

- Чорт побери!

- Се сняг цяла година?

- Ужас.

- Там снегът засипа Бонапарта, знам: много сняг вали там. На 53 в Молдовата валя сняг дълбок пет педи. Там колко педи е?

- В Сибир? Та чорт го знай, аз ти казвам, че ужасна зима владее там.

- Сибирска зима, дето го рекли.

- Да.

Хаджи Смион помълча няколко секунди и после пак попита с нисък глас:

- А що? Русия готви ли се на бой?

- С кого?

- С него...

- С кого?

- С нашите де, с чалмата.

- Неизвестно - каза подир малко двоумение студентът.

- Как неизвестно? Напротив, известно...

- На какво основание мислите това?

- Аз?

- Да.

Хаджи Смион го изгледа опулено.

- Но вие искате да кажете, че е неизвестно?

- Да, поне за мене е неизвестно - измънка студентът.

- Речи го, че и за мене е неизвестно. Имаш право, руската политика е много тайна, а? Горчаков?

Но понеже в това време се зададе онбашият, той изведнъж промени разговора:

- Рошкове обичате ли?

- Не обичам.

- Но те са много ползователни.

- Как? Рожковете?

- Рожковете.

- А защо? Те вредят зъбите.

- Така, така, зъбите вредят. Аз ми паднаха три зъба едно време, когато бях момче, но не само от рожкове, а защото чупех с тях лешници. Ти ходил ли си на лешници в планината?

- Не, вие?

- Никога. Но да ги видите само, като гора растат.

И Хаджи Смион отдаде чест и стори път на онбашията.

 


напред горе назад Обратно към: [Чичовци][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух